Беглият преглед показа, че разследването беше започнало обещаващо. Някои от ключовите акционери бяха дали писмени показания под клетва, че са получавали чести заплахи от хора, за които смятат, че работят за „УАН Технолоджис“. Друг акционер беше признал за анонимна заплаха, че ако не гласува с дела си за УАН, зависимостта на сина му от наркотици ще излезе наяве. Имаше и показания под клетва от главния финансов директор на „Мериуедър“, че от сървърите на компанията са откраднати поверителни данни за продажби, а към тях беше прикрепено и оплакване от техническия директор за кражба на тайни инженерни данни от проект, наречен „Титан“. Мери и Потър предположиха, че документите за проекта са в папката, която Старк беше озаглавил по същия начин.
След това обаче разследването беше стигнало до задънена улица. Един от свидетелите беше оттеглил показанията си, като твърдеше, че са фалшиви и дадени под принуда. Друг се беше разболял и не можело да бъде разпитан. Запитванията за информация относно УАН оставаха без отговор. Призовките се оспорваха. Всичко сочеше, че това е класически пример за прикриване. Но вместо да увеличи усилията си, какъвто беше обичайният модус операнди, или начин на действие на ФБР, Бюрото беше направило точно обратното. Записка от Фъргъс Кийф до Джо и Ранди Бел изискваше да прекратят разследването. И двамата бяха възразили, но без никаква полза. Седмица по- късно Джон Мериуедър беше изчезнал в самолетна катастрофа и случаят беше официално приключен. Скоро след това беше одобрена и продажбата на компанията на „УАН Технолоджис“.
Тук се криеше и още нещо, а Харолд Старк се беше постарал Джо да го открие. Разкъсвана от гняв и неможеща да повярва, Мери прочете поредица имейли от Йън Принс до Едуард Мейсън, изискващи заместник-директорът на ФБР да „затапи“ разследването „Мериуедър“. За Йън лобираше и директорът на Агенцията за национална сигурност, който определяше придобиването на „Мериуедър“ от УАН и разработването на суперкомпютъра „Титан“ като „първостепенно за продължаването на превъзходството на разузнаването на САЩ и събирането на данни от целия свят“. Мейсън беше отвърнал, че до момента разследването не е събрало достатъчно доказателства за престъпни действия и ще направи всичко по силите си да доведе случая до бързо и благоприятно разрешаване.
Мери изруга отвратена и попита Танк има ли друг случай, когато действащ заместник-директор на ФБР да е представял какъвто и да е свой коментар на генералния директор на компания, която всъщност разследва. Да не говорим за обещанието да помогне за прекратяването на разследването.
Откриха причината секунда по-късно. Горещата улика беше писмо от Йън Принс до Едуард Мейсън, което потвърждаваше превода на десет милиона долара в кодирана сметка в Лихтенщайн. Единственият бенефициент на сметката беше именно Мейсън.
- Десет милиона - свирна изумено Танк. - С толкова пари ще изпие доста коктейли „Маргарита“.
- Явно Йън Принс наистина много е искал за придобие „Мериуедър“.
- Започвам да се сещам защо.
- Заради „Титан“?
Той кимна мрачно.
Мери сложи таблета в скута си и отвори папката „Титан“. В нея нямаше документи и имейли, а сложни схеми по компютърно инженерство и диаграми на плановете и производството на вътрешните компоненти на „Титан“. Големи части бяха акцентирани с жълт фон и изпъстрени с думи като байпас, задна вратичка и овъррайд. За окото на лаика плановете бяха напълно непонятни, но и внушителни. Хал Старк си беше дал сметка за това и на една страница беше обяснил всичко на разбираем език.
- Това е главната жила - каза Танк, след като спряха да четат. - Тук има всичко - от-до.
- Хората в правителството знаят ли, че той е направил компютрите им уязвими?
- Да, бе. Не ми се вярва, че ще се зарадват, ако Йън Принс им наднича зад рамото.
Мери отпусна глава на облегалката и въздъхна.
- Виж това - каза Танк след малко. - От Мейсън до Принс. За Джо е.
Мери подскочи и се наведе да погледне. В това съобщение Мейсън предупреждаваше Принс, че Дилън Уолш, шефът на отдела за разследване на киберпрестъпления, или както го наричаха още „Специални интернет дейности“, е създал таен екип, за да проучи УАН и по-специално хакването на сървърите на ФБР преди шест месеца, точно когато компанията е придобивала „Мериуедър Системс“. Екипът се казвал „Семафор“.