- Трябва ли да си сложа халат или маска? - попита тя, без да отмества очи от неподвижното тяло на съпруга си.
- Няма да е необходимо - каза д-р Алекзандър.
Мери престъпи през прага на стаята и се доближи до леглото.
- Джо - каза тя тихо, сякаш щеше да притесни други хора. - Аз съм. Дойдох веднага щом разбрах. Добре ли си?
Доктор Алекзандър беше съвсем прям в обясненията си за състоянието на Джо и каква е неговата прогноза за възстановяване. Бил е прострелян в гърдите с оръжие с голям калибър. Куршумът е минал на три милиметра от сърцето, засегнал е артерия, после е поразил гръбначния стълб и е излязъл през гърба. Парализата от врата надолу беше предвидимо заключение. По- големият проблем беше загубата на мозъчни функции поради липсата на кислород от продължителното спиране на сърцето.
- Лекарите от Бърза помощ смятат, че когато са открили съпруга ви, сърцето му е било спряло от тринадесет минути. Цяло чудо е, че въобще е жив.
Всяка професия си има свой речник, помисли си Мери. Във ФБР говореха на собствен жаргон. Инструктажите не се спазваха, доносниците бяха тайни информатори. Семействата пък „нямаше нужда да знаят“. Лекарите не бяха по-различни. Говореха за продължително спиране на сърцето, за церебрална кислородна недостатъчност и за значителни поражения по тъканите. Мери също владееше този език и знаеше, че докторът има предвид, че Джо е бил в мозъчна смърт, не е можел да диша самостоятелно, а в гърба му зее дупка колкото топка за тенис.
Какво си правил в Дрипинг Спрингс, запита се тя наум и прокара ръка през косата си. Защо си се обадил на мен, а не на Дон Бенет? Кой е Сид?
Една семейна двойка също има свой език. Всичко е тип- топ, мила. Това означаваше: „Затънал съм в лайна до шия и се нуждая от твоята помощ.“
Мери придърпа един стол по-близо до леглото и седна.
- Тук съм, мили - прошепна тя в ухото на Джо. - Аз и момичетата знаем, че ни обичаш. Не бързай, почивай и се оправяй.
Бузата на съпруга й беше студена, а кожата му сякаш намазана с восък. В асансьора тя беше попитала д-р Алекзандър колко пациенти въобще са оцелели, след като са били мъртви тринадесет минути.
- Не съм чул за такъв случай - отвърна откровено той.
Отговорът не допадна на Мери, но поне беше искрен, а не някаква лъжлива глупост.
Тя промуши ръка през предпазните релси по дългата страна на леглото и хвана ръката на съпруга си. Погледна към екрана на електроенцефалографа, който следеше мозъчната активност. Сивата линия беше съвсем права. Пулс 64, кръвно налягане 90/60. Мери се заслуша в съскането на респиратора.
- Но ако не можеш вече да си с нас, ще го разбера - продължи да говори тя на съпруга си. - Ще направя така, че Джеси да влезе в Масачузетския технологичен институт или в Калифорнийския институт по технология, или където там учат гении като нея. Да ти кажа, днес на връщане от болницата тя раз- кодира телефона ми. Откъде е разбрала как? Ще се погрижа и за Грейси. Лекарят каза, че повишаването на белите кръвни телца е само временно, пристъпите не са се върнали. Не е сигурен защо, но вика да не се притесняваме. Тя повърна, когато се прибрахме. Може да й е станало лошо от движението в колата. Джеси не искаше да ми помогне да почистя. Каза, че не бърше подове и прозорци. Това момиче наистина умее да ме ядоса. Двамата няма как да си приличате повече. Но, както и да е, още три години и Грейс ще прескочи трапа. Може би би могъл да ми помогнеш и да се грижиш за нея.
Ръката на Джо стисна нейната.
- Джо! - подскочи Мери в стола.
Очите й се впериха в монитора на електроенцефалогра- фа. Искаше й се сивата линия да помръдне, да възобнови обичайната си вълнообразна форма, но тя беше съвсем равна. В мозъка на Джо нямаше и искрица електрически импулс, който да свидетелства за някаква дейност. Сърдечният му ритъм не се ускори, другите му жизнени показатели също не трепнаха. Мери стисна ръката му, но тя беше безчувствена. Било е просто спазъм. Някакъв изцяло рефлективен и напълно несъзнателен отговор.
Тя погледна през прозореца и видя, че Дон Бенет и д-р Алекзандър разговаряха в коридора. Безнадеждните изражения на лицата им бяха повече от красноречиви.
Мери държа ръката на съпруга си още час. Разказа му как го е видяла за първи път да се разхожда по поляната Хийли Лоун в кампуса на Джорджтаунския университет. Тъкмо беше приключил второто си лято в кандидатофицерската школа в Ку- онтико. Косата му беше високо подстригана, а мускулите му направо щяха да пръснат ръкавите. Беше просто чуден, сочно парче великолепно месо. И аз искам от него, беше си помислила тогава тя.