- Джо е разследвал УАН през цялото време - каза Танк. - Знаел е точно какво е замислил Принс.
- Ето ти историята за материала.
- Материал? Та това е цяла книга - възкликна Танк. - Но ще започна с материала. Как ти звучи за начало: „През миналия декември Едуард Мейсън, заместник-директор на ФБР, е получил плащане в размер на десет милиона долара от Йън Принс, основател и главен изпълнителен директор на „УАН Технолод- жис“. Парите са преведени в кодирана сметка в Националната банка на Лихтенщайн и срещу тях Мейсън задържа разследване срещу компанията по обвинения в изнудване и заплашване на акционери при придобиването на „Мериуедър Системс“?
- Добре ми звучи.
- Първа страница. Чело на вестника.
Мери разглеждаше отново папката „Мериуедър“.
- Има нещо, което сме пропуснали.
- Какво?
- Нещо много по-лошо от изнудване - каза Мери и премести курсора върху иконката на документ с име „Катастрофа“.
Документът беше от една страница и представляваше скрийншот на компютърен код. Най-отгоре имаше един-единствен ред с пояснение: „Малуер, използван срещу бордовата навигационна система на Джон Мериуедър (сериен номер ХХХ77899). Инсталиран на 12/15 от Йън Принс.“
Мери вдигна поглед от екрана.
- Ти каза, че Джон Мериуедър се е блъснал със самолета си в планински склон. Пилотска грешка.
- Явно не е било.
- Историята ти току-що стана още по-добра.
Тя погледна часовника си и скочи на крака, изненадана от часа.
- Трябва да тръгвам. Полетът ми е в седем петдесет и пет.
- Почакай - спря я Танк. - Все имаш пет минути. Нека погледнем и „Орка“.
Трябваха им точно пет минути, за да узнаят за плановете на Йън Принс да създаде най-големия супертанкер, строен някога. Дори не и супертанкер, а всъщност цял остров, ако се съдеше по зададените височини. Остров с домове за няколко хиляди души, с фабрики, офиси, самолетна писта, плаж, собствена атомна електроцентрала и с внушителна планина в средата. Остров или кораб, това нещо беше съвсем ново.
- Защо Старк е кръстил файла „Орка“? - попита Мери.
- Защото си пада малко шегаджия. „Орка“ е името на лодката на рибаря от „Челюсти“ - обясни Танк. - От филма. Нали си спомняш какво казва Рой Шайдер, когато са с Робърт Шоу и Ричард Драйфус по средата на океана и той вижда акулата за първи път?
- Не, какво?
- „Ще ти трябва по-голяма лодка“ - отвърна Танк и остави таблета. - Йън Принс си е построил най-голямата лодка на света.
- А от каква акула се бои тогава?
Танк сви рамене и се оттласна от дивана.
- Време е да потегляш, при това бързичко.
- Не мога да карам онова нещо. Дори и да можех, няма как. Полицията ще търси колата навсякъде.
- Вземи пикапа ми. Отвън под навеса е. Ключовете са на таблото.
- А ти?
- Аз ще намеря как да се върна в града.
Мери стана и отиде с него до вратата.
- Добре се справихме.
- Съпругът ти се е справил добре. Но работата ни няма да е завършена, докато историята не стигне до вестник.
- Няма ли начин просто да пратим файловете?
- Тук нямаме връзка. Няма обхват, нито пък безжичен интернет. Както казах...
- Изключени от мрежата.
- Да.
Мери целуна Танк по бузата.
- Благодаря ти.
- Не ми благодари. Казах ти, аз участвам заради себе си. Сега иди и доведи дъщеря си.
Мери излезе навън и прекоси двора до порутения навес. Пикапът беше стар „Форд“, още по-очукан от джипа, с ръчна скоростна кутия и подаващи се от седалките пружини, но двигателят запали от първия опит. Мери спря пред хижата.
- Напиши материала си.
- Нашия материал - поправи я Танк.
Мери включи на първа и потегли по черния път. Вятърът се беше усилил и изпълваше салона с мирис на бодили и пръст. Хвърли поглед към огледалото и видя, че Танк й маха. Стори й се, че й вика нещо. Не беше сигурна, но й прозвуча като „камшик“.
84