- Мое.
Официалното му название беше „Цялостна инициатива на разузнавателното общество за националната киберсигурност“, но беше известен просто като „Център за данни Юта“. Простираше се на почти сто хектара сред хълмовете точно над магистрала 71 между градовете Блъфдейл и Солт Лейк Сити. За прикриването на огромното съоръжение не бяха предприемани никакви мерки. Хилядите сървъри, необходими за съхраняване на океана от събрана информация, бяха в четири зали за данни с площ от над девет хиляди квадратни метра, разположени успоредна една на друга. За охлаждането се грижеше отделна инсталация, а електричеството идваше от собствена централа. За незапознат човек комплексът изглеждаше не по-различно от дистрибуционен център на „Уолмарт“, „Костко“ или „Таргет“, като огромните еднообразни складове, изникнали покрай магистралите из целите Съединени щати.
Собственикът обаче беше Агенцията за национална сигурност, което означаваше, че центърът принадлежи на комбинираните разузнавателни служби на САЩ.
А след успешната демонстрация на суперкомпютъра „Титан“ той вече щеше да принадлежи на Йън Принс.
- Това е - каза Боб Голдфарб, грозният като гном асистент на Императора. - Време е да видим какво ще ни дадат всичките ексафлопи.
- Все едно да счупиш орех с чук - каза Йън. - Подобреният стандарт за шифриране няма никакъв шанс.
- Надявам се, че си прав - кимна Голдфарб, а очите му блестяха от мечтата за световно господство. - Президентът също се надява.
Не всичко в Центъра за данни Юта се виждаше с просто око. Оперативната зала беше в непроницаем за лъчения и вълни бетонен бункер на деветдесет метра под земята. Това беше съоръжение за защита на поверителна информация, вложено в друго такова, но по-голямо. Мониторите покриваха стените от пода до тавана, работните места на анализаторите бяха редица след редица, а по ъглите имаше знамена.
Тази сутрин оперативната зала беше изпълнена до краен предел, по столовете се бяха настанили хора на правителството и военни, а останалите стояха до стените. Брифингът беше по-секретен от свръхсекретен, улзрасекретен или какъвто там беше последният термин за най-висшия достъп до информация. Присъстваше и вицепрезидентът, заобиколен от свитата си, седнал до генерал Тери Улф. Дори самият президент щеше да следи срещата в компанията на съветника си по националната сигурност и директора на ЦРУ, макар и от три хиляди и двеста километра от стратегическата зала под Белия дом.
Йън стоеше до задната стена, скръстил ръце. Беше оставил Бригс във фоайето за посетители заедно с десетина други висши офицери и служители, които обаче нямаха нужния достъп. Йън беше част от мозъчния тръст, генерал Улф го наричаше негов собствен Опенхаймер. Но докато другите говореха само на теория, Йън беше създал проклетото нещо.
Преди седемдесет години една подобна група се беше събрала сред дюните на Уайт Сендс, Ню Мексико, за да наблюдават един кръгъл обект, поставен върху висока кула, и да станат свидетели на първата ядрена експлозия в историята на човечеството. Бомбите „Малчугана“ и „Дебелака“, разрушили Хирошима и Нагасаки, бяха само черно-бели спомени. Новата звезда се казваше „Титан“.
АНС го беше закупила с една-единствена цел - да разшифрова информация, съхранена в дебрите на мрежата или дълбоката мрежа, невидими за обикновения човек. В дълбоката мрежа бяха всички защитени с пароли данни, правителствени и корпоративни, всички комуникации на САЩ и на чуждите правителства, както и всички файлове без търговска стойност, обменяни между доверени пиъри. Проблемът не беше в събирането на информация и никога не бе бил. АНС имаше сита във всички транзитни точки на всеки комуникационен хъб по света и можеше да събере каквото си поиска. Проблемът беше в дешифрирането.
Всичките данни от дълбоката мрежа бяха криптирани според подобрения стандарт на шифриране, или ПСШ, неразби- ваема на теория черупка, обграждаща всяко съобщение, за да го предпази от неканени гости и да е сигурно, че то ще бъде прочетено само от желания получател. До момента нито една машина не беше способна да разбие ПСШ, поне не бързо и ефективно.
„Титан“ щеше да промени това.
„Титан“ имаше огромна изчислителна мощност, неописуем интелект, несравнима скорост и можеше да разбие всеки код за секунди. „Титан“ беше чукът по черупката на ПСШ. Един удари и прас! Черупката щеше да се разпадне.
По скептичните изражения Йън съдеше, че малцина от присъстващите тук тази сутрин вярват, че „Титан“ ще проработи. Йън нямаше никакви съмнения. Той знаеше.