В стратегическата зала президентът дори не се постара да прикрие гордостта си.
- И това е възможно заради тези нови машини? - попита вицепрезидентът.
- Да, сър - каза Улф. - Така е. Ето още един разговор. Започнал е преди три минути и продължава и в момента.
Този път езикът беше арабски, но преводът беше бърз и точен като преди. Улф обясни, че слушат разговор между министъра на отбраната на Саудитска Арабия и мъж, наречен Мохамед Фавзи, алжирец, отлавяващ „Ал Кайда“ в ислямски Магреб в Северозападна Африка.
- Избиват воините ми - каза Фавзи. - Няма къде да се крием.
- Търпение, приятелю - отвърна саудитецът.
- Майната му на търпението. Времето е скъпа стока, Трябват ни пари, за да го купим, пари за по-добро комуникационно оборудване, за по-сигурни убежища и за да плащаме на мъжете, за да заемат местата на загиналите мъченици.
- Кралят ще даде обичайния си принос.
- Пет милиона долара не стигат. Трябват ми поне десет, за да можем да продължим с Париж, както желае кралят.
- Кралят не харесва Париж. Веднъж го помолиха да напусне един хотел там. „Мюрис Той е собственост на евреи. Трябва да продължите с Париж.
Улф спря разговора.
- Моля, имайте предвид, че Централното разузнавателно управление е наясно със заговора за Париж от известно време.
Вицепрезидентът вдигна ръка, за да привлече вниманието на залата.
- Само един въпрос. Ако можете да подслушвате китайците чак от Шанхай, Пекин или където там, по дяволите, се намират, или хората от „Ал Кайда“, където и, по дяволите, да се намират, а всички те говорят по сигурни криптирани линии, какво ще ви попречи да подслушвате президента ни, когато разговаря с британския премиер по нашата собствена сигурна криптирана линия?
- Да - обади се и президентът. - Откъде да знам, че няма да ме подслушвате?
Генерал Улф подръпна маншетите си и намести очилата си. Очите му се стрелнаха към Йън и Боб Голдфарб и се върнаха отново към екрана.
- Няма, г-н президент - започна той тържествено, сякаш бойскаут полагаше клетва, - защото това би било незаконно.
В тези времена, помисли си Йън, законът е последното убежище за мошеника.
Един час по-късно Йън беше отново на борда на „УАН 1 “ и седеше в залата към опашката. Катарина му беше дала добавките, а по венозната система течеше фосфатидилхолин и къпеше теломерите му с хранителни вещества. Лаптопът беше отворен пред него и той нетърпеливо разглеждаше екрана.
Това беше седмата година.
Давид Голд влезе в салона, слаб, загорял и силен.
- Йън, искал си да ме видиш.
Йън вдигна очи и си отбеляза наум докъде беше стигнал.
- Да, Давид. Един въпрос - всичко ли получаваме?
- О, да - отвърна израелският компютърен учен. - Машините ни прехващат всичко, което постъпва в оперативната зала или излиза от нея. Точно това прави „Кларус“.
- Значи наистина бих могъл да подслушвам президента и британския премиер по сигурната им линия?
Голд сведе глава обидено и брадичката му опря в гърлото.
- Защо не, разбира се. Кажи ми има ли нещо, с което „Титан“ би могъл да ти помогне? Нещо належащо?
Йън потропа с пръсти по масата. Хрумна му едно име. Един гневлив червенокос ирландец с голяма уста и опасни разсъждения.
- Всъщност има.
85
Гордън Мей обиколи самолета си „Бойна брадва“, като спираше тук-там и се надигаше на пръсти, за да излъска огненочервения фюзелаж. До последното състезание за сезона оставаха три дни. Стюардите бяха отхвърлили контестацията въпреки яростните му протести. Беше объркан как така не можеха да разберат, че Йън Принс го беше засякъл от вътрешната страна, беше го избутал от линията му на полет и беше застрашил живота му. Това решение завърза интригата в шампионата, сега и двамата имаха по три победи.