В неделя залогът щеше да бъде всичко или нищо.
Мей се качи в кабината и стартира двигателя. Винтът се позапъна, после се завъртя, осембуталният двигател оживя и изрева като бик със заклещени в менгеме топки. Той излезе от хангара и се насочи към пистата. Беше поредният слънчев и безоблачен ден в пустинята на Северна Невада.
Планираше кратък полет, колкото да натовари двигателя максимално и да види дали е способен да поддържа скорост от 550 възела, или хиляда и осемнадесет километра в час за продължителни периоди от време.
Той погледна приборното табло. Отвън неговият P-51D изглеждаше като в деня, когато беше излязъл от фабриката. Интериорът обаче беше съвсем различен. Беше оборудвал „Бойна брадва“ с модерната авионика на изтребител F-16. Стъклени дисплеи и тъчскрийн монитори.
Освен това към крака му имаше прикрепен таблет, свързан безжично с двигателя. Така можеше да регулира подаването на гориво, горивно-въздушната смес и налягането на маслото, като настройва въртящия момент съвсем прецизно, докато е във въздуха.
- Кула, това е Голф Браво 415. Искам разрешение за излитане.
- Разбрано, Голф Браво 415. Вие сте първи за излитане. Пистата е ваша.
- Разбрано, кула.
Гордън Мей продължи до края на пистата и направи обратен завой. Спря, за да провери приборите за последен път, и започна ускорението. При 90 възела, или 166 километра, в час носът подскочи нагоре и самолетът се изстреля в небето с вой на побесняло банши.
Взе курс на североизток към Пирамид Лейк. Въздухът беше спокоен, възходящите течения и турбуленциите, които често се носеха от Сиера Невада на север, не се усещаха. На четири хиляди и петстотин метра той прекрати изкачването и се наслади за малко на езерото Тахо на запад и границата с Орегон на север.
Мей пристегна коланите си и се намести в седалката. Днес проверката беше за скорост. Щеше да изстиска всичко от „Бойна брадва“.
Провери приборите отново. Налягането на маслото беше нормално, а стрелката за температурата на двигателя беше далеч в безопасната черна зона. Доволен, че бебчето му е готово за танци, той хвана лоста за газта и го натисна напред, като увеличи скоростта си до 400 възела, или седемстотин и четиридесет километра, в час. Усмихна се. Двигателят никога не беше звучал по-добре. Усещаше, че все едно е закачен за ракета. Йън Принс нямаше никакъв шанс.
Мей увеличи въздушната си скорост до 500 възела, или 926 километра, в час, а после ускори до 520 възела. Летеше с над 960 километра в час, но носът на самолета беше стабилен, а конструкцията му оставаше солидна като скала без никакво разтърсване. Натисна лоста още и скоростта скочи до 550 възела, или почти хиляда и двадесет километра, в час. В миналото състезание му липсваха точно тези последни няколко възела, заради това го беше задминал Принс. Погледна таблета, обогати горивната смес, като добави високооктаново тестово гориво и намали кислорода. Резултатът беше увеличение на въртящия момент и сега самолетът разполагаше с онзи тласък на ускорение, за да изпревари съперник.
Машината реагира според очакванията му.
Нямаше търпение да дочака неделя.
Точно тогава носът се гмурна рязко надолу. В един момент летеше успоредно на земята, а сега се носеше към водите на Пирамид Лейк.
Изумен, Мей дръпна щурвала към себе си и изравни самолета. Погледна таблета, но екранът беше потъмнял. Почука стъклото, но нищо не се промени. Двигателят се закашля и самолетът трепна, сякаш някой го беше ударил отдолу.
Мей си пое дъх, като се опитваше да се успокои. Допреди десет секунди всичко работеше прекрасно. Наземният му екип беше проверил всички модификации. Това беше просто нещо дребно, нищо повече.
Той започна плавен завой обратно на юг. Беше време да се прибира и да върне „Бойна брадва“ обратно на земята. Отново погледна таблета, но екранът беше напълно черен. Отклони очи към таблото и видя, че приборите му също са тъмни. Нищо не светеше по целия дисплей. Щурвалът изведнъж се заби напред и самолетът се спусна стръмно надолу. Мей хвана щурвала с две ръце и с всички сили го дръпна към себе си, но той дори не помръдна. Носът се наведе още, после още и сега самолетът се носеше отвесно право към земята.
Мей прекъсна притока на гориво, но двигателят не само че не спря, но сякаш увеличи оборотите си. Започна да натиска педалите, да се опитва да регулира задкрилките, пробваше всичко, за да измъкне самолета от пикирането, но нищо не се получаваше. Самолетът вече не беше негов.
- Кула, тук е Голф Браво 415, докладвам за спешен случай. Намирам се в неконтролируемо спускане.