Хакването на мрежа не беше по-различно. Трябваше да знаеш кое си е на мястото, кое - не, и да имаш специална връзка между окото и мозъка, за да го забележиш първи.
- Пипнах те! - извика Джеси, като забеляза още една про- бойна. Секунда по-късно от „Проучван“ вече бяха проникнали в първата и „Нинджинерите“ плениха първото си знаме. Публиката избухна в овации. Джеси си позволи да хвърли поглед наоколо за миг и видя, че Гарет не отлепя очи от нея. Тя му се усмихна, но се изненада от мрачното му изражение. Не виждаше ли таблото? „Нинджинерите“ бяха пленили първото си знаме.
Гарет поклати глава и посочи таблото. Грубиянина имаше вече три знамена.
Сърцето на Джеси замря.
- Мамка му! Току-що го отмъкна! - извикаха от „Защита“ и Джеси усети пулса си чак в гърлото.
Знамето на „Нинджинерите“ изчезна от таблото.
Грубиянина го беше откраднал.
87
Мери скочи от седалката в секундата, когато самолетът се долепи до гейта, и си проби път през претъпкания салон, като се привеждаше, промъкваше и се извиняваше на избутаните хора, докато не стигна до предната врата.
- Май бързаме, а? - подкачи я стюардесата.
Мери се промуши край нея, без да отвърне, и се втурна по рампата. Полетът до Лае Вегас беше кацнал с тридесет минути закъснение. Беше десет сутринта, а беше оставила последното съобщение на гласовата поща на Гарет преди почти четири часа. Нямаше никаква представа откога Джеси е в полицейското управление и дали въобще я е изчакала.
В летището Мери се вмъкна в първия магазин за електронна техника и си купи телефон с предплатена карта за 29,95 долара. Пусна кутията на лентата, сложи кредитната си карта до нея и потропа нетърпеливо с крак, докато касиерката маркираше поръчката.
- Извинете, госпожо, но тази карта е отхвърлена.
- Опитайте отново - каза Мери. - Ако обичате.
Касиерката прекара картата за втори път през четеца.
- Съжалявам, госпожо. Картата е отхвърлена.
- Сигурна ли сте?
- Съжалявам.
Точно сега ли... Мери прибра картата в портфейла си и извади друга. Проблемът беше в касата, не в картата й. Тя помнеше баланса си, както заклет фен помни резултатите и головата разлика на любимия си отбор.
- Тази трябва да е наред.
Обърна се и огледа тълпите, суетящи се във всички посоки. Никога не беше харесвала Лае Вегас. Самата идея за това място дразнеше калвинистките й корени. Не заради греховност- та или порочността, а заради прахосничеството. Почти всички хора, които виждаше, изглеждаха така, сякаш трябваше да се мъчат да спестят пари, а не да ги дават на едноръкия бандит.
Тя се прозя. Не беше спала от повече от двадесет и четири часа, но по време на полета не успя дори да дремне, колкото и да се опитваше. Беше твърде притеснена за Джес и за всичко.
- Госпожо?
Тонът на младата жена подсказа на Мери, че нещо не е наред.
- Да?
- И тази карта е отхвърлена.
- Сериозно? Никога не я използвам, това е картата ми за спешни случаи.
- Мога да кажа само какво се изписва на четеца.
Мери си взе картата по-скоро ядосана, отколкото объркана.
- Мога ли да ви дам друга? Наистина сигурна съм, че проблемът е в машината ви.
- Госпожо, моля ви - касиерката погледна зад Мери, където вече се беше образувала опашка. - Приемаме и пари в брой.
Мери плати за телефона с последните си две банкноти по двадесет долара. Минута по-късно вече беше на ескалатора и се спускаше към стоянката на такситата. Набра номера на Гарет, но обаждането се прехвърли към гласова поща. Хлапета, помисли си тя сърдито. По цял ден бяха забили носове в телефоните си, но не вдигаха, когато някой им звънеше.
- Отново е майката на Джеси. Надявам се, че си й предал съобщението ми. Току-що кацнах и отивам в полицейското управление. Моля, обадете ми се на този номер веднага щом си прослушаш пощата.“
Тя мина покрай лентите за получаването на багажа и се насочи към изхода. През витрината видя, че се е извила огромна опашка за таксита. Тя забави крачка, като разбра, че девет долара и някакви центове няма да й стигнат за сметката до полицейското управление.
До стената забеляза банкомат. Тя пъхна картата в процепа и потръпна. Стори й се, че някой я хваща със студена ръка за рамото, а един ужасен глас й шепне в ухото, че картите й са отхвърлени и това не е никаква грешка. Тя тръсна глава. Разбира се, че беше грешка. Машините постоянно грешаха. Всичко с кредита й беше наред.