И с телефона ти всичко е наред, а?
Тя въведе ПИН кода си и екранът светна без никакви проблеми. Мери въздъхна облекчено и натисна бързо теглене на шестдесет долара. Машината зажужа и се забави. Накрая изплю картата й със съобщение, че тегленето не е възможно заради недостатъчна наличност.
Това просто не може да е вярно, каза си тя, като отказваше да повярва на съобщението на банкомата, че проблемът е точно в кредитните й карти. Пъхна отново картата си и влезе в менюто за проверка на баланса. На екрана се изписа „-27,98“.
Картата беше с превишен лимит.
Пълни глупости. Мери никога не си беше позволявала да излезе на червено. Преди два дни балансът й беше почти три хиляди долара. Щеше да знае, ако има някакво непокрито голямо плащане.
Значи беше грешка... или пък не.
Усети как паниката я обзема за пръв път.
Върна се към главното меню и натисна за проверка на спестовната си сметка, където имаше четиринадесет хиляди долара и някакви дребни. Беше безумно малка сума за семейство на около четиридесет години с две деца, а и не покриваше все още неплатените болнични сметки.
Екранът мигна.
Нула.
Мери се загледа онемяла в екрана, неспособна да проумее новата действителност, която й се натрапваше от тази единствена нула. Парите бяха нейна отговорност. Джо ги печелеше, а тя ги пазеше като орлица.
Без пари. Без кредитни карти. Без спестявания.
Очите й се насълзиха, въпреки че гласът на адмирала в главата й нареждаше да не изпада в паника. Семейният кораб на Грант не беше пробит и водата не нахлуваше в трюма с тонове всяка минута.
С треперещи пръсти набра проверка на последните транзакции. Целият баланс от четиринадесет хиляди четиристотин петдесет и девет хиляди долара беше прехвърлен към нещо, наречено „М. Дж. Г. Ентърпрайсис“. Нямаше друга информация.
М. Дж. Г. Мери, Джеси и Грейс.
Провери кредитните карти и видя, че всичките й пари са пратени към същата организация.
Мери извади картата си и излезе навън в овладения хаос. Тротоарът гъмжеше от пешеходци, такситата свиреха с клаксони, чуваха се и полицейски свирки. Не е честно, каза си тя, това е удар под пояса. Съкрушена, тя седна на бордюра и се хвана за главата. Знаеше, че хората я гледат, но никой не я попита добре ли е. Отчаянието беше просто обратната страна на радостта. В Града на греха двете се сменяха постоянно.
Планините не стават по-малки, като ги гледаш...
Тя се стегна и си наложи да престане да си повтаря думите на адмирала. Беше време да разчита на себе си.
Отвори чантата си и се опита да прецени ситуацията. Първо добрите новини. Беше се объркала, че има само девет долара. Всъщност имаше десет долара и осемдесет цента. Не беше кой знае колко по-хубаво, но когато започваш от нулата, всеки долар е от значение. Пусна портфейла си обратно в чантата и видя, че нещо проблясва в ъгълчето. Нещо като месинг или злато. Тя се разрови из ментовите бонбони, мокрите кърпички и внимателно сгънатите касови бележки и пръстите й докоснаха нещо кръгло, с обли ръбове и гладко.
На X. С. Благодаря. Й.
Тя затвори чантата си. Докато се самосъжаляваше, опашката за таксита се беше увеличила още повече. Тя я подмина и пресече към островчето между платната, където бяха паркирани десетина лимузини в очакване на богаташите.
- Добро утро, госпожо - поздрави я шофьор в костюм и и отвори вратата. - Изглеждате така, сякаш сте тръгнала право към булеварда с казината. Нека позная... „Уин“?
- Не, съжалявам...
- „Беладжио“? Знаех си.
- Не отивам в хотел или в казино - каза Мери.
- Аха. Къде мога да ви закарам?
- В заложна къща - нареди Мери и седна в климатизираната прохлада на задната седалка. - При това по-бързо.
88
Часовникът „Патек Филип“ лежеше в кутийка с подплата от зелено сукно върху прозрачна витрина, в която бяха наредени огърлици, обици, гривни и други часовници.
- Рядко ни предлагат такова качество. Производството е ограничено до пет или шест часовника на година. Това е наистина рядък модел.
Мъжът се казваше Ал и по собствените му думи беше експертът по часовници на заложната къща. Ал беше нисък и започваше да надебелява. Имаше месести предмишници и рошава черна брада като на пират. Приличаше на човек, който вероятно разбира от коли и със сигурност знае много за моторите, но в никакъв случай не и за часовниците.