Нямаше нужда да се спекулира за какво Йън Принс щеше да използва достъпа си, действията му в миналото говореха предостатъчно - заплахи, кражба, саботаж и убийство бяха едва началото на списъка.
Не биваше да се забравя и малуерът, който според Хал Старк Йън Принс беше инсталирал в електронните системи на самолета на Джон Мериуедър. Той се беше разбил в планинския склон точно заради това. Пълното доказване на твърдения беше възможно единствено с пълно проучване на компютрите на Принс, но той щеше да даде уликите на ФБР и да остави Бюрото да се оправя.
Каква ирония, помисли си Танк.
Статията щеше да му донесе голяма награда дори и без обвиненията в убийство. Поне „Пулицър“. Щом излезеше, целият ад щеше да се отприщи. Танк щеше да е ангажиран месеци, ако не и години, за да отрази всички допълнителни разкрития и истории, които неминуемо щяха да завалят. Чувстваше се като герой във филм за Втората световна война - безстрашният войник, който открива кабела на детонатора в пясъка, разравя го с опасност за живота си и тръгва по него до взривателя.
Вече чуваше как Ал Солетано се извинява: „Знаеш ли, Танк, аз не бях на себе си, когато ти казах, че вече не ставаш. Ти беше не просто приличен репортер, а направо страхотен. Нека забравим тия глупости за съкращаването на персонала. Вестникът желае да се върнеш.“
Танк се наслади на мисълта. Честно казано, не беше съвсем уверен, че иска да се върне на старата си работа. Можеше да остане на свободна практика, да си осигури тлъст договор за книга и да развърти кариера като разследващ журналист.
Той докуцука до шкафа и потърси някакви чисти дрехи, и се спря на дънки, макар и леко изкаляни долу по крачолите, и фланелена риза, която миришеше на нафталин. Наплиска лицето си с вода и се среса. Последните два дни се оказаха доста дълги, но въпреки това видът му го порази. Изглеждаше, сякаш го беше газил камион, при това бавно.
Той отмести поглед, дозакопча ризата, взе статията и бележките си и ги сложи върху таблета. Внимателно отвори флаш паметта и я включи. Без нея всичко написано беше просто слухове и брътвежи. Без нея Танк Потър беше мъртвец.
Все още жаден, той отвори шкафчето с надежда да намери кола или джинджифилова бира, нещо за освежаване. Нямаше никакво безалкохолно, но на горния рафт почти в дъното видя две малки високи дървени касетки. Той се изправи на пръсти и сърцето му заби лудешки. Текила. И то не „Куерво Голд“, как- вато държеше като запас в джипа си, а „Хосе Куерво Ресерва де ла Фамилия“, еликсир, достоен за крале, с цена от над сто долара за бутилка.
Танк стъпи нормално. Внезапно болката в раната стана почти непоносима и перипетиите от изминалите дни се стовариха отгоре му. Сети се как се сблъска с Едуард Мейсън на летището, как откри обезобразения труп на Карлос Канту и как изпразни и двете цеви в гърдите на Макнеър. Всеки човек би имал нужда от питие, ако е преминал през всичко това.
Само едно малко, колкото да си успокои нервите и да попритъпи болката.
И все пак... Той се поколеба. Колкото и да му се искаше да си пийне, само една глътка, съзнаваше, че трябва веднага да излезе, да се качи във ферарито и да кара като луд право в Остин. Неговата задача беше да занесе доказателствата на властите. Животът му зависеше от това, не само неговият, но и на Мери.
Тръгвай. Веднага.
Краката му станаха като от олово.
Той си напомни, че е журналист и имаше дълг към истината. Въпреки това ръката му сякаш сама посегна и хвана една от дървените касетки. Смъкна я внимателно. Повече от сто долара бутилката... Отнесе я до мивката, тялото не го слушаше, действаше на автопилот. Не мислеше как да отнесе доказателствата на властите, не се сещаше за Мери. Фактът, че беше журналист, при това дяволски добър, не значеше нищо за него.
Трябваха му няколко минути да отвори касетката, да измъкне шишето и да махне корковата тапа. Миризмата почти го накара да падне на колене. Намери си чаша, наля си глътка, после още една и още една, като облизваше лакомо устни, докато кехлибарената течност се издигаше към ръба.
Хвана чашата и я вдигна с благоговение към устните си.
- Наздраве - каза той на Мери, Ал Солетано и дори на Пе- дро от грил бара. - Пипнахме ги.
Едва тогава чу хрущенето на гуми на кола по чакъла. Двигателят спря, затръшна се врата, по верандата отекнаха стъпки и някой почука.