- Господин Потър. ФБР. Моля, излезте.
Танк се огледа из стаята. Нямаше къде да бяга. Скри флаш паметта на единственото място, което му хрумна.
- Отворете, г-н Потър.
Танк отвори. Веднага разпозна агента, беше го видял предишната нощ, но тогава той не държеше пистолет.
- Вие? - изненада се Танк.
Специален агент Фъргъс Кийф го простреля в коляното. Танк се строполи на пода и се хвана за крака.
Кийф го прекрачи и влезе в стаята.
- Смятам, че паркираният отвън автомобил ни принадлежи.
90
Грубиянина 17, „Нинджинери “ 16.
Десет минути преди края битката щеше да се реши между два отбора. Първият, пленил двадесет знамена, печелеше. През цялата игра бяха в ролята на догонващи. Всеки път, когато Джеси и съотборниците й се сдобиваха със знаме, Грубиянина го открадваше.
- Кажи на „Защита“ да се стегнат - обади се Джеси. - Няма достатъчно „пробойни“, за да спечелим, ако продължаваме да си губим знамената.
Тя изпука кокалчетата на пръстите си и отпи глътка „Маунтън Дю“. Биеше Грубиянина в „Атака“ и пленяваше по две знамена за всяко едно негово. Отборът й обаче нямаше късмет в опазването им и той ги крадеше. Тя си спомни как баща й седеше пред телевизора и гледаше мачове на баскетболния „Бостън Селтик“. „Мачовете се печелят от защитата“, казваше винаги той.
Тълпата избухна в овации. Още едно знаме за Грубиянина.
Тя забеляза, че Макс я гледа с очакване. Разчитаме на теб. Един оператор насочи камерата си към нея и я заслепи с прожектора.
- Разкарай се - изкрещя тя.
Последната задача се появи на екрана й. Джеси веднага разбра, че е загазила. Това не приличаше на нищо, което беше виждала. Трябваше й цяла минута просто да прочете кода. Нищо не й идваше наум. Прочете го пак, но само се обърка още повече. Изглеждаше й напълно безсмислен.
Тя огледа и видя, че Гарет я гледа, стиснал юмруци, сякаш да я накара да побърза. Джеси отново насочи вниманието си към монитора и тогава забеляза... нещо познато... Не знаеше какво означава, но усети, че е крачка по-близо до решението. И тогава го съзря.
Джеси грабна телефона си и отвори откъса от код, останал от човека, изтрил съобщението на баща й. Сравни го със задачата и видя, че е права. Двата кода съвпадаха напълно, с изключение на последния ред. Ето я „пробойната“!
- Намерих една - извика тя, оцвети грешката в жълто и я прати на „Проучване“.
- Това е вариант на Линукс - отвърна й съотборникът. - Миналата година правих такъв в Калифорнийския технически институт. Това е телекомуникационен протокол. Хаквахме телефонната компания.
Джеси скочи от стола си и седна при „Защита“.
- Дръпни се - каза тя и се приведе, за да вижда по-добре екрана. - Гледай, пробива през черната матрица.
Грубиянина проникваше в системата им. Тя го блокира с лъжлива следа и докато той се чудеше какво става, успя да влезе в неговата система и за секунда откри пролука. Минута по- късно беше откраднала знаме.
- Върнах едно.
„Нинджинери“ 18, Грубиянина 18.
- Реших го - извика „Проучване“.
Бяха повели за пръв път в играта - „Нинджинери“ 19, Грубиянина 18.“
Малко по-късно обаче публиката отново изригна. Грубиянина беше пленил поредното знаме.
- Дай ми малко „Скитълс“ - помоли Джес.
Макс сипа цяла купчина в ръката й и тя ги метна бързо в устата си. Задъвка ожесточено и се върна на предишното си място.
- Открадни му едно от знамената - викна тя през рамо.
- Работя по въпроса!
Оставаше само едно знаме за пленяване. Всичко зависеше от това кой щеше пръв да открие последната „пробойна“ и да я реши.
Джеси прокара пръсти по бюрото и проучи следващия код. Телекомуникационните протоколи не бяха силата й, тя не се вълнуваше от хакване на телефони. Обичаше да прониква в мрежи и компютри.
- Една минута - обяви реферът по високоговорителя.
Ако играта свършеше сега, резултатът щеше да е равен, но това не я устройваше. Не и когато беше толкова близко да донесе първата победа на „Нинджинерите“. Не и когато беше толкова близо да победи Грубиянина.
- Взе ли го?
- Блокира ме. Ти намери ли „пробойна“?
Джеси не отговори. Трябваше й време да я открие. Успокой се. Концентрирай се. Ще я видиш.
Залата отново се разръкопляска. Тя хвърли поглед към таблото и видя, че Грубиянина беше пленил двадесетото си знаме. Тя изтича при „Защита“ и го изблъска от стола. Единствената й надежда беше да открадне едно от знамената на Грубиянина.