- А ето те и теб, дошъл чак тук без интернет връзка.
- Даже и дайъл-ъп модем нямам.
Кийф взе чашата с текила и изпи половината на един път.
- Малко ми е рано, но пък обикновено до обяд не стрелям по никого.
Той се обърна и коленичи пред Танк.
- Ще сътрудничиш или не?
Танк затвори очи и притаена чело в пода.
- Не.
Кийф опря пистолета в лявото му коляно и стреля.
- В ИРА правят така. Наричат го да „махнеш коляното“ на някого. Боли, нали?
Танк не можеше да говори, превит от агония.
Кийф довърши текилата и остави чашата в мивката.
- Знаеш ли - каза той, - всъщност няма особено значение дали ще получа ключа или не. Важно е никой друг да не го намери. Но ако си тръгна без него, всички нагоре по веригата ще си помислят, че е у Мери Грант. Не знаем къде е тя в момента, но не си представям, че ще успее да се крие дълго. Така че, ако нямаш открадната от Старк информация, няма да имаме друг избор, освен да приемем, че е у нея.
Танк се разплака. Не толкова от болка, колкото от разочарование и от отчаяние.
- В пишещата машина е - каза той. - Ключът е в пишещата машина.
Кийф я огледа и извади ключа от „ЛаФерари“.
- Хитро копеле - отбеляза той, като извади флаш паметта. - Само да знаеш, че така или иначе ще убием Мери Грант и дъщерите й. Господин Мейсън не харесва неща извън контрол. Нито пък Йън Принс.
- Да не сте посмели!
Кийф застана над Танк и насочи пистолета към главата му.
- И как точно смяташ да ни спреш?
92
Асансьорът беше претъпкан и задушен. Джеси стоеше с лице почти опряло във вратата, притисната от всички страни. Знаеше, че Грубиянина е някъде зад нея, но имаше твърде много хора, за да го заговори. Едва можеше да обърне глава. Асансьорът спираше често и бълваше хора. Последните двама слязоха на двадесет и първия етаж. Вратите се затвориха и желанието й се сбъдна. Беше насаме с Грубиянина.
- Хм... - започна неуверено тя, като се обърна към него и се усмихна. - Хубаво име.
Грубиянина остана с приведена глава и не каза нищо.
- Аз бях от „Нинджинерите“. Защитата ни трябваше да е по-добра.
Все още никакъв отговор.
Джеси се извърна към вратата, като цялото й същество искаше да потъне вдън земя и да умре от срам.
Асансьорът продължи към покрива и надстройките. Вратата се отвори и Грубиянина се промуши край нея. Джес го последва.
- Чудех се дали не бих могла да поговоря с вас за секунда. Не знам как успявате едновременно да се справяте с атаката, проучването и защитата. Направо е страхотно.
Джеси стисна зъби. Звучеше като някаква глупава фенка.
- Всъщност аз дойдох, за да играя срещу вас - продължи тя упорито, като забърза крачка, за да не изостава. - Мислех, че ако спечеля, вие може да поискате да говорите с мен. Виждате ли, имам един проблем. Става дума за хакване, но сама не мога да разбера как е било осъществено. Дори преподавателят ми не може. Който и да го е направил е направо свръхумен. Истината е, че не знам кого друг да питам.
Стигнаха до края на коридора.
Президентския апартамент.
Джеси остана малко назад, докато Грубиянина плъзна картата си през ключалката и отвори вратата. Тя успя да зърне мрамор, много растения и аквариум, който изглеждаше като истински океан. Грубиянина влезе вътре и остави вратата отворена. Джеси надникна, но не посмя на прекрачи прага.
- Моля ви - каза тя, но без да звучи сякаш се унизява. - Става дума за семейството ми. За баща ми всъщност. Имам нужда от помощта ви.
Грубиянина се обърна и тя видя лицето му за пръв път. Тъмни, дълбоко разположени очи, малка нервна уста с болно червени възпалени устни.
- Влез - каза той. - Затвори вратата.
Джеси пристъпи вътре и дръпна вратата. Аквариумът представляваше стена между фоайето и дневната, която й се стори голяма колкото цялата им къща на „Пикфеър Драйв“. Прозорци от тавана до пода разкриваха гледка към булевард „Лас Вегас“ и отвъд него.
- Значи искаш да говориш с Грубиянина? - попита той.
Джеси кимна. Странен въпрос, беше очевидно, че иска.
- Той е там - каза Грубиянина или поне човекът, който тя си мислеше, че е Грубиянина, и посочи към вратата.
- Но вие не сте ли...
Вратата се отвори и към Джеси закрачи мъж, който беше виждала хиляди пъти по телевизията и в интернет.
- Здравей, Джеси - каза той. - Фантастична игра. Почти ме спипа.