- Ако съм разбрал правилно, във ФБР смятат злоупотребата с алкохол или наркотици по време на служба за наказуемо деяние. Джо е прекарал известно време в „Лешниковата бърлога“, нали така? Шестдесетдневен курс на лечение, удължен на деветдесет дни заради сериозните пристрастености... да, в множествено число. Алкохол. Медикаменти с рецепта. Дори марихуана.
- Джо не е пил или ползвал каквито и да било вещества от две години и половина. Всичко започна заради една работна злополука. Получи дискова херния...
- Докато е вдигал шкафче с документация и е местил доказателства - довърши Йън Принс. - Знам, знам. Тези неща често започват по най-невинния начин. Но Едуард Мейсън ме информира, че стандартната процедура включва и анализ на кръвта от времето на настъпване на смъртта. Ако във ФБР открият нещо нередно, ще имат пълното право да намалят пенсията му, ако не и въобще да я спрат.
- Заплашваш ли ме?
- Отдавна отминахме фазата със заплахите, Мери - каза Йън и се усмихна. Светлинката в погледа му се възвърна. - Що се отнася до Грейс, за малко да забравя да ти кажа. Намерих един многообещаващ лекар в Хюстън, който може да се погрижи за нея. Д-р Шендър, доктор по медицина в клиниката „Андерсън“ от Центъра за борба с раковите заболявания на Тексаския университет. Истинско светило в областта си. Просто брилянтен.
- Грейс е добре.
- Ти казваш така. А и с радост бих поканил Джес да работи при нас в УАН. Тя е природен талант, точно като мен на нейната възраст. Можем да започнем със стаж през следващото лято. Разбира се, ще й плащаме таксата за колежа, както и курсовете за допълнителна квалификация, които би искала да запише. Всичко. Ще й поемем и разходите.
- Не, благодаря - каза Мери. - Няма да е необходимо.
Йън присви очи.
- Не мисля, че си в позиция да отхвърляш предложението ми.
- Смятам, че съм.
- Наистина?
Мери се приведе към него.
- Във ФБР се мръщят и на още нещо и това са подкупите. Ти си платил на Едуард Мейсън десет милиона долара, за да спре разследването на съпруга ми по случая с „Мериуедър Системс“. А да не забравяме и казуса, че си хакнал мейнфреймо- вете на Бюрото. Въобще не споменавам първите обвинения в изнудване на акционерите на „Мериуедър“. Не ме питай откъде знам.
- Ти заплашваш ли ме?
- Отдавна отминахме фазата със заплахите, Йън. Разполагам с всички файлове на Хал Старк. Всичко, което е копирал от твоите компютри, за да го даде на Джо. Всеки момент помощникът ми ще даде на вестника статия, както и копие от файловете с подробности за извършените от теб престъпления - натърти Мери, изправи се и си взе чантата. - Бих посъветвала Едуард Мейсън да остави кръвта на съпруга ми и да не я пипа по никакъв начин. А сега, ако ме извиниш, ще сляза долу и ще отведа дъщеря си.
Мери тръгна да излиза от стаята, когато вратата се отвори и се появи шефът на охраната.
- Мисля, че сме се срещали - каза Мери, като се разминаваха. - Снощи. У дома. Аз бях онази със стоманената купа.
- Скоро ще се видим отново.
- Съмнявам се.
Мери слезе по стълбите и видя, че Джеси седи на дивана и работи на лаптоп до човека е хлътналите очи.
- Хайде, фъстъче. Махаме се оттук.
- Тъкмо говорехме за кода, който открих в твоя телефон. Това е Грег. Бил е в Масачузетския технологичен институт. Той ми обясни напълно.
- Здравей, Грег. Впечатлена съм - каза Мери, хвана Джеси за ръката и я дръпна от дивана. - Отиваме си у дома.
Джеси измъкна ръката си.
- Добре. Няма нужда да си толкова агресивна - възмути се тя и се обърна към Грег от Масачузетския технологичен институт. - Благодаря ти, че ми показа. Не го открих никъде в ГитХъб.
- Много жалко за онази правописна грешка - усмихна се Грег и Мери си помисли, че прилича на хиена. Искаше да се махне от Йън Принс повече от всякога.
- Трябва да си взема лаптопа - каза Джеси. - Оставих го в балната зала, дано Гарет се е погрижил.
- Чудесно. Нека просто си ходим.
Йън Принс беше слязъл по стълбите и стоеше до аквариума. Бодигардът му мина край него и тръгна към Мери.
- Трябваше да си държиш устата затворена - изръмжа той с южноафриканския акцент, който беше чула снощи.
Мери дори не видя замахването за удара. Усети, че нещо кораво и тежко я удари по челюстта и всичко пред очите й се размаза. Когато се осъзна, разбра, че лежи на пода, а от устата й тече кръв.
Джеси пищеше, но изведнъж спря. Силни ръце дръпнаха Мери да се изправи. Тя видя, че Джес се превива на дивана и се държи за стомаха. „Приятелят“ й Грег от Масачузетския технологичен институт се беше изправил над нея.