МИ-6 беше друга история. Йън знаеше, че там ще намери всичко, което му трябва. Проблемът беше, че партньорството между Великобритания и САЩ беше едва ли не свещено. Двете страни си разменяха информация „по заявка“. МИ-6 беше клиент на АНС, точно както ЦРУ беше клиент на Правителствения комуникационен щаб, съответстващата на АНС организация в Челтнъм, Англия. Те не се шпионираха едни други. Проникването в МИ-6 щеше да бъде просто въпрос да види кой е подходящият протокол за разменените съобщения. Нищо извън неговите умения. Не и когато разполагаше с „Титан“ на повикване.
Йън избута стола си, прекоси кабинета и седна до чантата. Даде клетва на баща си, че ще открие досието му и светът ще узнае за постиженията му.
- Шефе. Искал си да ме видиш.
Йън вдигна глава и видя, че Питър Бригс е влязъл в кабинета.
- Да, няма да те задържам дълго. Всичко под контрол ли е?
- Когато за последно се чух с Мейсън, неговият човек беше взел флаш паметта. Имам потвърждение, че Къртицата се е погрижил за проблемите ни във Вегас. В момента хората ни трябва да са в хотела. Ситуацията е уредена, веднъж и завинаги.
- Добре - каза Йън. - Значи моментът е съвсем подходящ. Освобождавам те, Питър.
- Моля?
- Недопустимо е началникът на охраната ми да действа зад гърба ми и съвсем явно да не ми се подчинява. Работата ти е да ме пазиш, а не да ме въвличаш в неприятности.
- За какво говориш?
- Ами, като начало за тази гадна цицина на главата ти. Така се случи, че докато снощи вършех една работа, те видях в дома на Мери Грант. Знаеш как работи наблюдението. Чух те да говориш с Къртицата и с г-н Макнеър. Казах ти да я оставиш на мира.
- Просто се опитвах да ти прикрия гърба. Ти си зает човек. Понякога... оставаш доста далеч от действителния начин, по който се случват нещата.
- Заповядах ти дори да не пипаш с пръст Мери Грант или децата й. Ти не ми се подчини. Няма какво повече да си кажем освен „довиждане“.
- Освобождаваш ме... Въпреки всичко, което знам?
- Платено ти е добре. Едно обаждане до Едуард Мейсън ще блокира всички обвинения, ако си толкова глупав да се разприказваш.
- Аз се погрижих за Мериуедър и Грант. Без мен никога нямаше да получиш договора с АНС.
- Довиждане, Питър.
Но Бригс не си тръгна. Той разкопча сакото си и тръгна към Йън, а червендалестото му лице пламна в кървавочервено. Изгледа чантата подигравателно.
- Откри ли нещо за баща си?
- Това не е твоя работа.
- А може би не искаш да търсиш прекалено усилено?
- Какво намекваш?
- През цялото време се блещиш в тая скапана чанта и мечтаеш за баща си. Откажи се, Йън, няма смисъл. Той не е бил таен агент. Бил е пияница. Удавил се е с лице в собствения си бълвоч в канавка до един бардак в Брюксел.
- Това е смехотворно.
- Питай майка си.
- Не си говорим.
- Тя ти е казала истината преди двайсет години.
- Лъжеше. Тя го мразеше.
- И е имало за какво - рече Бригс и вдигна чантата. - И аз се поразрових. Сам. Исках да ти помогна да разбереш истината. Тя ми каза всичко. За хазарта и залозите, за побоищата.
Но най-вече за пиенето. Все пак исках да ти вярвам, повечето жени така или иначе са мръсници. Но всичко е описано в документите на белгийската полиция. На излизане ще се постарая да ти оставя копия.
Йън дръпна чантата от ръцете на Бригс.
- Той не беше пияница. Това е било само прикритие. Бил е агент от МИ-6 и е убит при изпълнение на служебните му задължения. Тялото така и не е било открито.
Бригс му се смееше в лицето.
- Разбира се, че са го намерили, само че майка ти е отказала да го вземе. Британското правителство също е отказало. И знаеш ли защо? Защото баща ти е бил уволнен шест месеца по-рано. Скъпото ти старо татенце е заровено в анонимен гроб някъде извън града или където там ги хвърлят такива като него в Белгия.
- Лъжеш.
- Така ли?
Бригс пристъпи до Йън и го бутна с пръст в гърдите.
- Ще разкажа на целия свят, Йън. Ще кажа на всички истината за Питър шибания Принс. Всички ще разберат какво пропаднало пиянде е бил баща ти.