Спри, нареди си тя. Бездната я мамеше и беше твърде лесно да паднеш в нея.
Мери погледна екрана. Първото гласово съобщение беше от Джеси и беше от два без пет следобеда.
- Мамо, чакам те до фонтана. Закъсняваш. Къде си?
Всъщност не закъсняваше и беше стигнала навреме. Летните курсове на Джеси по компютърно програмиране в Текса- ския университет приключваха в два. Второто съобщение беше от Кери Креймър, съседката, която я уведомяваше, че в шест и половина следобед ще е вече свободна и ще може да гледа децата. Имаше още няколко - от приятели, от новото училище и от кабинета на лекаря на Грейси. Но нямаше нищо от Джо.
Мери се надигна в седалката, обзета от странна тревога. Последното съобщение, което беше получила, беше от Джо и трябваше да бъде най-горе в списъка. Усети, че я обзема гняв и влезе в папката на изтритите гласови съобщения. Как е могла да бъде толкова разсеяна? Там обаче също нямаше и следа от съобщението на Джо.
Тя се върна към стартовия екран и провери всички скорошни обаждания. Номерът на Джо излезе горе в списъка - обаждане в четири часа и три минути, продължителност двадесет и седем секунди. Ето го.
Върна се в гласовите съобщения, но там нямаше нищо. Съобщението беше изчезнало.
Мери се намести в седалката и се постара да си спомни какво точно беше направила. Беше оставила телефона в колата и той беше стоял там през цялото време, докато тя беше в болницата. Преди това беше прослушала съобщението два пъти веднъж на излизане от дома си и втори път, преди да се втурне към болницата.
Тя провери отново списъка с входящите обаждания и отново видя, че Джо й беше звънял. Върна се към менюто на гласовите съобщения и на изтритите съобщения и отново към стартовия екран. Нищо.
Мери приведе глава в опит да се пребори с яростната физическа нужда да изкрещи. Това беше невъзможно. Съобщението не можеше да изчезне. За да го изтрие напълно от телефона си, тя трябваше първо да го изтрие от получените съобщения, а след това да изтрие цялата директория с вече изтритите съобщения. Не беше правила нито едно от двете. Къде тогава беше то?
Обхвана я ужас. Джо го нямаше. Завинаги. Вече никога нямаше да може да чуе последните му думи към нея. Усещането за загуба започна да я изпълва и тя се задъха. Бездната я зовеше. Тя пусна телефона на дясната седалка и се погледна в огледалото. Очите й бяха червени. Обезумели. Губеше контрол. Кралица Лъвското сърце я нямаше.
Някой почука по прозореца и Мери подскочи на седалката.
- Съжалявам - каза Дон Бенет, като се привеждаше покрай колата. - Добре ли си?
Мери избърса очи и спусна прозореца.
- Стресна ме.
- Знам, че ти е трудно, и не искам да те притеснявам, но бих искал да те помоля да чуя онова съобщение.
- Няма го вече - каза Мери. - Беше тук, в телефона ми. Прослушах го два пъти, преди да дойда, а сега го няма.
- Изтрила ли си го?
- Не.
- Може да е в папката с изтритите съобщения. На мен ми се случва постоянно.
Лъжеш, помисли си Мери.
- Проверих - отвърна тя. - Няма го там.
Бенет присви устни като услужлив иконом, който може би има решение.
- Би ли имала нещо против да погледна телефона ти? Може да си го пропуснала.
- Не - отрече Мери. - Търсих навсякъде. Просто вече го няма. Никъде го няма.
Бенет мушна ръка през отворения прозорец.
- Дай да видя, моля те.
- Не!
Мери се дръпна рязко, извърна се и притисна телефона към себе си.
Бенет извади ръката си, но остана приведен, лице в лице с нея.
- Мери, това е много сериозно. Ще се задават много въпроси какво точно се е случило с Джо. Ще съм благодарен за всичко, което би могло да хвърли светлина върху тази загадка.
- Не съм идиот. Знам как да ползвам телефона си. Щом аз не мога да го открия, значи и ти не можеш.
Бенет кимна и се усмихна спокойно. Това беше покровителствената му усмивка в стил „Аз съм от ФБР и знам по-добре от теб какво трябва да се направи“. Джо също имаше такава и Мери направо полудяваше, когато я видеше.
- Ако позволиш да занесем телефона ти в лабораторията, ще можем да погледнем по-подробно - каза той. - Понякога си мислиш, че нещо е изтрито, но не е съвсем така.
- Вече ти казах какви бяха думите на Джо. Просто имах такова усещане, нищо повече.
- Не е ли казал нещо конкретно какво точно се е объркало?
- Просто каза, че не му се нрави, че е там, смята, че това не е добра идея, и че ни обича.