- И не ти е казал нищо повече? Например с кого е или какво точно го притеснява?
- Ти не знаеш ли с кого е бил?
- Просто се питам дали не ти е казал нещо повече.
- Не.
- Дори и да е така, бих искал да погледна телефона ти. Може би си пропуснала нещо.
- Казах не.
- Бих могъл да пусна официална призовка и да изискам проклетия ти телефон - заплаши Бенет, като явно губеше самообладание. Очите му изпъкнаха, лицето му почервеня и сякаш стана по-голямо.
- Какво каза?
Бенет се отдръпна от колата.
- Нямах предвид това. Аз също съм разстроен от смъртта на Джо. Просто искам да направя всичко по силите ми да разбера какво точно се е случило.
- А ти не знаеш ли какво точно се е случило? - залови се за думите му Мери. - Нали каза, че информаторът го е прострелял. С кого е имал среща Джо?
- Не мога да говоря за това. Съжалявам...
Бенет се изправи, раменете му се отпуснаха и той вдигна ръце извинително.
- Извинявам се, че те обезпокоих. Ако мога да направя нещо... Аз или управлението... Каквото и да е... Само ни кажи.
Мери гледаше как Бенет се отдалечава. Би могъл да помоли да види телефона й утре или дори след няколко дни. Що за човек би могъл да заплаши една скърбяща жена с официална призовка?
Хрумна й, че може би Бенет не знае какво беше станало с Джо или с кого се беше срещнал съпругът й. Но нещо беше уплашило Дон Бенет, при това силно.
Мери запали двигателя, измъкна се от паркинга и не можа да се сети за нито една друга причина, поради която той да иска толкова много да види съобщението.
Джо, помисли си тя, в чия работа си се набъркал?
7
Йън Принс влезе в щабквартирата си за състезания, един огромен осемнадесетметров кемпер, специално оборудван за неговите нужди. Питър Бригс го последва и затвори вратата зад тях.
- Тоя дребен ирландец ти е набрал.
Бригс беше южноафриканец със смачкан нос, увиснали торбички под очите и руса коса, остригана до четина.
- Мислиш ли, че ще създава проблеми? - доуточни той.
- Гордън Мей е разстроен, понеже от цялата Силициева долина никога не съм се опитвал да купя само неговата компания.
Йън разкопча ципа на летателния си костюм, отвори хладилника и грабна пластмасова бутилка, пълна с кехлибарена течност. Това беше възстановителната му напитка - вода, глю- коза, гуарана и женшен.
- Видя ли как го изпреварих? - попита той, като изгълта половината шише на един дъх. - Само това можех да направя.
- Ти беше тръгнал отдясно, шефе - отвърна Бригс. - Съдиите ще се съгласят с теб. Мей просто не умее да губи.
- Може би.
Йън беше злопаметен към демонстрации на неуважение и обиди, а думите на Мей можеха да минат дори за злословие и умишлено уронване на името му.
Той довърши бутилката и я метна в кошчето за боклук. Пространството зад шофьора беше превърнато в офис. В задната част бяха личните му покои, които включваха спалня, баня и подмладителен център. Той перна един ключ на стената и активира системата срещу подслушване. Все пак кемперът не беше чувствително срещу електронно посегателство информационно съоръжение. Каквото кажеше в Рино, оставаше в Рино.
- Има ли новини?
- Проблемът е решен.
- Много лошо, че трябваше да се стигне дотук.
- Трябваше да се реши и точка.
Бригс беше израснал сред опалените от слънцето равнини на Южна Африка и в английския му се усещаше силен акцент от местния африкаанс.
- Съгласен съм - кимна Йън. - Значи всичко е оправено?
- По конец. Готов си за твоята работа.
- Действам.
Йън Принс си взе душ, седна гол във въртящия се стол, а една висока, мускулеста жена в тесни черни панталони и тениска се зае с него. Казваше се доктор Катарина Фишер и беше неговият личен консултант по дълголетие.
- Не можеш ли да поускориш нещата, Кат? - попита той родената в Берлин лекарка. - Хеликоптерът ще дойде след час. Връщам се в базата, утре е големият тест. „Титан“. Заради него съм такъв мърморко през последните месеци.
- Ти си като нетърпеливо малко момченце. Първо витамините.
Катарина му подаде поднос с тридесет витамина и други добавки. Освен обичайните В12, О, Е, омега-3 и антиоксидан- тите имаше и по-екзотични неща като алфа-липоева киселина, хром, селен и коензим Q10. Йън ги изгълта по пет хапчета наведнъж.