Йън предпочиташе да мисли за себе си в цифри. Ръст: 177,8 см. Тегло: 79,4 кг. Телесна мазнина: 16%. Коефициент на интелигентност: 156.
Последното число му харесаше най-много. 58.
В този неприятно горещ юлски ден Йън Принс струваше 58 милиарда долара.
8
Беше тиха вечер в „Специалния грил бар на Педро“ в Остин, Тексас.
Танк Потър седеше на любимия си висок стол, опрял лакти на бара, и се беше вторачил в плика пред него. Педро държеше заведението полутъмно и Танк трябваше да примижи, за да прочете отпечатаните на лицевата страна думи: Хенри Тедеъс Потър. Лично и поверително.
Бяха дошли само няколко от редовните клиенти. В единия край на бара Доти и Сам, веселяци на около седемдесет години, пиеха коктейли „Маргарита“. На другия край Френч и Боби бяха окупирали телевизора и ругаеха канала ESPN. Столът на Танк беше по средата. Наричаше го „стола на съдията“, тъй като от мястото си можеше да вземе решение по всякакъв спор, който възникнеше. Беше трудно да не го забележиш, без значение къде седеше. Танк беше на четиридесет и две години, тежеше сто и тринадесет килограма при ръст от метър и деветдесет и четири, а раменете му бяха широки метър и петнадесет. Косата му също правеше впечатление - гъста, кафява и непокорна, тя не се подчиняваше на никакви опити да бъде сресана. За да не изглежда немарлив, той се обличаше добре. Тази вечер беше с изгладени бежови панталони, а синята му риза беше така колосана, че можеше да стои изправена. Както винаги, беше с високи ботуши, за да напомни, че е чист тексасец, роден и израснал в щата.
- Педрито - повика той, като вдигна ръка, за да придаде повече драматичност. - Още едно, ако обичаш.
Барманът, пълничък човек на средна възраст със зализана назад черна коса и мустак като на Панчо Виля, му наля текила „Хорнитос“ в чиста чаша.
- Добри или лоши новини?
- Какво имаш предвид?
- Гледаш плика от един час. Ще го отвориш ли или какво?
- Вече го отворих.
Танк почука с плика по бара и усети как листът хартия вътре се мести. По професия беше журналист, но дори и той би се затруднил да изрази по-съдържателно написаното с едва деветдесет и шест думи.
- И?
- Коларски камшик.
- Какво общо има тук тънката ивица кожа, използвана да се удрят коне, теглещи каруци или някоя от хубавите карети в Сентръл парк? Камшик.
- Грешиш - каза Танк, като наведе учтиво бирата, преди да отпие голяма глътка. - И няма нужда да повтаряш думата. Това не е конкурс по правоговор или правопис.
- Как така греша? Че какво друго може да е камшик?
- Технически си прав - призна Танк. - Но не в това е въпросът.
- Не мога да разбера накъде биеш.
- Нали попита за плика?
Педро се облегна на бара.
- Добре. Казвай.
Танк разказа историята.
В началото на двадесети век всички яздели коне. Най- честият начин на транспорт на групи хора на каквото и да било разстояние били фургоните и дилижансите. Няма как да караш фургон, без да имаш коларски камшик. Камшиците били навсякъде, както и компаниите, които ги произвеждали.
Един ден обаче се появили автомобилите. Гледали на тях като на чудо и те бързо се превърнали в обект на завист. В продължение на много години обаче си оставали твърде скъпи за обикновения човек. Лека-полека обаче цената на модерното изобретение паднала. Всяка година все повече хора си купували автомобили и все по-малко се возели във фургони.
- И какво мислиш е станало с камшиците? - попита Танк накрая.
Педро прокара пръст пред гърлото си.
- Точно така. В мига, в който колите поевтинели, търсенето на камшици се сринало. Производителите на камшици опитали всичко, за да подобрят продуктите си и да не бъдат скъпи, но всичко било напразно. На хората не им пукало дали някой камшик изглежда по-красив или издържа повече. Те карали „Форд“ „Модел Т‘, „Крайслер“ и „Шевролет“. Камшикът не бил нужен никому, без значение колко бил елегантен. Дошъл и денят, в който вече никой не се возел с фургони.
Танк пресуши текилата си и удари е чашата по плота.
- Сбогом, коларски камшик.
- Защо ми разказваш всичко това? - попита го Педро.
- Защото в момента гледаш един камшик.
- Камшик? Мислех, че си репортер.
- Все тая. В момента гледаш един жив, дишащ пример на техническа изостаналост. Ходещ анахронизъм. Като сметалото, пишещата машина или факса. А сега и вестника.