- Как така вестникът е като камшик?
- Ами, ето така. За вестника репортерът е като камшика за теглен от коне файтон. Следиш ли ми мисълта?
- Сега вече знам какво има в плика - грейна лицето на Педро.
- Е, няма защо да изглеждаш толкова отвратително щастлив.
Педро се намръщи и се дръпна към края на бара, до- като Танк допие бирата си. Той остави празната бутилка и се завъртя в стола си и огледа висящите от тавана пиняти и портретите на Селена, Дженифър Лопес и Марк Антъни с флуоресцентна боя.
Истинското име на Танк беше Хенри Тедеъс Потър. Първо му викаха Хенри, после Ханк, а след това и Ханк Танк заради безкомпромисната му игра като защитник в щатското първенство по американски футбол с отбора на гимназията „Уестлейк“. След още четири години с екипа на университетския отбор на Тексас стана просто Танк. Прякорът му залепна и така си остана.
Телефонът му звънна и той провери кой го търси.
- Да, Ал.
- В „При Педро“ ли си? - попита настоятелно Ал Солета- но, редактор на „Остин Америкън Стейтсмън“, работодател на Танк през последните шестнадесет години.
- Бети ми каза, че е видяла колата ти отпред. Трябваш ми тук.
- Вече си получих плика.
- А прочете ли докрай какво пише? Новото ръководство се чуди какво извинение да си намери, за да те уволни основателно. Ще си спестят доста обезщетения. Имаш още тридесет дни, докато сделката не се финализира. Дотогава стой далеч от неприятности и провинения. Междувременно изскочи сензационна история. В Дрипинг Спрингс са убили агент на ФБР. Реших, че ще я искаш. Нали знаеш - като за последно.
- Отговарям за щатската политика.
- Това ни е под носовете, на наша територия. Няма да го оставя да се пише по материали от агенциите. Все още ми е останала гордост.
- Искаш да кажеш, че изпитваш недостиг от криминален репортер.
- Пресконференцията е в девет часа в управлението на ФБР.
- Утре сутрин?
- Довечера. Не закъснявай. И, Танк, никакви коктейли повече.
Танк затвори и поиска сметката. Педро сложи касовата бележка на бара с угрижена физиономия.
- Тръгваш ли вече? Сеньоритите още не са дошли.
- Дългът ме зове.
Барманът се усмихна оптимистично.
- Значи още не си уволнен?
Танк шляпна с плика по бара.
- Камшикът си е камшик, Педро. Просто е въпрос на време.
9
Танк пресече улицата и се качи в своя джип „Чероки“ от 98-а година. Двигателят запали след няколко опита, но без да се стига до камшик. Танк побърза да смъкне прозорците. Климатикът не работеше още когато беше купил колата, а вентилацията беше немощна като крилца на плодова мушица. Той се пресегна и бръкна под седалката, където си държеше запас от подкрепително, и отпи две-три глътки текила „Куерво“. Солетано беше казал никакви коктейли повече, но не беше споменал нищо за малко освежаване.
Управлението на ФБР се намираше до булевард „Бен Уайт“ в южен Остин, на петнадесет минути шофиране. Танк направи обратен завой срещу движението и подкара на север. Западното небе пламтеше в червено. Изпаренията от реката се очертаваха като черна вълнообразна линия, която изчезваше във виолетовия здрач на изток. Повей от горещ и вонлив въздух удари в прозорците и Танк се намръщи.
Прилепите.
Всяка пролет милиони прилепи мигрираха на север от Мексико към Остин и образуваха колония край моста на авеню „Конгрес“. Всяка вечер те напускаха влажното си и прохладно укритие под моста и политаха на изток, за да претърсят района за насекоми. Тежката им миризма на плесен стягаше гърлото и изпълваше въздуха.
Танк продължи по „Ламар“ покрай река Колорадо, а небостъргачите в центъра на Остин оставаха от лявата му страна. Мерна „Потър Тауър“, който беше построен от дядо му през осемдесетте години на миналия век. В отговор на въпроса на Педро можеше да каже, че, да, в плика имаше пари. Или поне обещание за пари. Повече пари, отколкото Танк вероятно щеше да види отново накуп.
Състоянието на семейство Потър вече беше в миналото. Нефтените кладенци пресъхнаха, а пазарът на имоти се срина. Освен това майка му не беше първата госпожа Потър и той не беше първият мъжки наследник, който да продължи семейната линия.
Танк пристигна в управлението на ФБР десет минути по- късно. Паркингът беше пълен наполовина и той спря в далечния му край. Огледа се наоколо и удари още една бърза глътка подкрепително. Беше едва осем и половина и той се укори, че си беше тръгнал толкова бързо от „При Педро“. В паркинга влезе още една кола и в нея Танк видя един слаб и нетърпелив на вид човек с риза с къси ръкави и черна вратовръзка да се върти нервно на седалката. Това беше кореспондентът на Асо- шиейтед прес от Далас. Врагът. В наши дни нито един вестник с ограничен пазар не можеше да си позволи да поддържа пълен щат репортери, не и при положение че за последните десет години тиражите бяха паднали наполовина.