Минута по-късно се появиха два черни седана, набиха драматично спирачки пред двойните стъклени врати и от тях излязоха неколцина мъже в костюми. Той разпозна Дон Бенет, агента, който оглавяваше управлението в Остин. До началото на пресконференцията имаше още десет минути, а Танк не си спомняше някоя да е започнала в обявеното време.
Иди по-рано и изчакай. Такъв беше животът на репортера.
Танк отпи още „Куерво“ и усили музиката. Боб Уилс и неговите „Тексаски плейбои“ пееха за изгубена любов и съсипани животи. Нощта беше станала по-прохладна и Танк се облегна назад, за да погледне към притъмняващото небе. Спомни си за жена си, която му кръшкаше с други мъже и си тръгна преди пет години. Оттогава насам не беше попадал на нещо по- сериозно, имаше мимолетни връзки само с момичетата от „При Педро“, но пък тяхната компания му допадаше. Стори му се, че видя падаща звезда, и малко се поотпусна.
И това ако не беше една красива нощ...
Танк се събуди със сепване.
Хвана се за волана, издърпа се нагоре и избърса слюнката, която се беше стекла по бузата му. Беше единадесет без петнадесет. Беше проспал почти два часа. Огледа се наоколо, като все още се опитваше да се осъзнае. Паркингът беше почти пуст. Пресконференцията беше свършила.
Той изскочи от колата, претича до предната врата и потро- па силно. Един наперен млад мъж се появи по коридора и открехна вратата.
- Да?
- Трябват ми материалите от пресконференцията.
- А вие сте...
- Танк Потър. От „Стейтсмън“.
- Пресконференцията приключи преди час.
Младокът едва ли имаше достатъчно години, че да може да пие законно и да е изживял първия си махмурлук. Косата му беше наскоро подстригана доста високо, а ръката му лежеше на хълбока. Истински новак.
- Просто ми дай пресрилийза, става ли? - помоли Танк. - Не се прави на интересен, няма да те затрудни.
Напереният младеж го изгледа и се усмихна.
- Разбира се. Изчакайте тук.
- Благодаря, брато.
Танк слезе по стъпалата и запали цигара. Погледна си телефона и видя, че Ал Солетано му е оставил десет съобщения. Танк изруга през зъби. Не можеха да го уволнят само защото беше пропуснал пресконференция.
Младокът излезе и му подаде листовете с официалното изявление.
- Тръгвате ли?
- Да - отвърна Танк. - Време е за лягане.
Всъщност той се надяваше да се върне до редакцията, да си напише материала и да стигне в „При Педро“ преди дванадесет.
- Ще ви придружа. Вие ли сте спрели там в ъгъла?
- Джипа ли? Да, с него съм. Навъртял е триста и двадесет хиляди километра с оригиналния двигател. Истински боец. Вие от Бюрото ли сте?
- От Полицейското управление на Остин. Детектив Ланс Бъроус. Връзка с ФБР.
- Наистина ли? Детектив? Не знаех, че раздават значки веднага след колежа.
- Аз съм на тридесет и две.
Танк се опита да прочете пресрилийза, но очите му смъдяха, а и светлината беше твърде слаба.
- Изтървах ли нещо?
- Всичко, което съобщихме, е написано в документа. По някое време утре ще има още една пресконференция.
- Не звучи зле.
Танк стигна до колата и Бъроус му отвори вратата. Танк го изгледа за секунда и се качи.
- Още веднъж ви благодаря, детектив. Оценявам помощта ви.
- Къде живеете, Танк?
- В Теритаун - отвърна той, като палеше двигателя. - Защо питате?
- Може и да не успеете да се приберете тази вечер.
- Как така няма да успея? Колата върви отлично. Тайната е да се сменя маслото на всеки зри хиляди километра.
Младокът се беше отдръпнал от колата и стоеше с ръце на кръста.
- Сър, бихте ли загасили двигателя?
Танк наведе глава и го изгледа.
- Защо да го правя?
- Просто правете каквото ви кажа, сър. Загасете двигателя и излезте от автомобила.
- Но...
Танк погледна надолу и видя, че бутилката от „Куерво“ е на дясната седалка. Беше полупразна.