- А сега, г-н Потър, сте арестуван за шофиране в нетрезво състояние.
10
Когато Мери се прибра, беше вече късно. Тя паркира на предната алея, угаси двигателя, но остана зад волана. През предния прозорец виждаше, че момичетата гледат телевизия. До края на живота си щяха да помнят, че са зяпали „Сървайвър“, когато майка им се е прибрала и им е съобщила, че баща им е мъртъв.
Мери излезе от колата и успя да направи няколко крачки към къщата, преди да се спре. Предната врата беше на шест метра от нея, но сякаш беше на повече от километър.
Планините не стават по-малки, като ги гледаш.
Мери не обърна внимание на съвета на адмирала. Тя се вслуша в режещите звуци на цикадите, приглушеното мърморене от телевизора и щракането от включването и изключването на климатика. Още една минута невинност. Още минута, без да знаят. Още минутка да не се чувстват, както тя се чувстваше.
Джеси забеляза колата й и скочи от дивана. Грейс също се надигна. Двете се забързаха към вратата, нетърпеливи да разберат защо се беше забавила толкова. Чувствителните им детски сетива ги бяха предупредили, че нещо не е наред, но нямаха представа какво.
Джеси отвори вратата.
- Защо просто стоиш там, мамо?
- Идвам, фъстъче - отвърна Мери и тръгна към тях.
Грейс се промуши покрай по-голямата си сестра.
- Къде е тате?
ВТОРНИК
11
На следващата сутрин Мери седеше на края на леглото си и четеше вестника. Заглавието беше „Агент на ФБР убит при престрелка в Дрипинг Спрингс“.
„Ветеранът специален агент Джоузеф С. Грант е бил убит вчера при изпълнение на служебния си дълг. Престрелката се е случила приблизително около три и петнадесет следобед в покрайнините на Дрипинг Спрингс на територията на бившето ранчо „Летящите рога“. Говорителят на ФБР Доналд Г. Бенет заяви, че Грант е разпитвал информатор, който е бил смятан за склонен към сътрудничество и неопасен, но той е извадил оръжие и е прострелял Грант в гърдите. Информаторът, чието име се запазва в тайна заради естеството на водещото се разследване, също е загинал на място. Наскоро Грант беше прехвърлен в Остин от Сакраменто, където е бил заместник-началник на местното бюро“.
В горната част на страницата имаше цветна снимка на колата на Джо със счупеното предно стъкло и дупката от куршум. Няколко полицаи бяха попаднали в кадъра, но на земята между тях се виждаше покрито с чаршаф тяло. Информаторът, чиято самоличност не беше известна.
Мери се вгледа в снимката, като се опитваше да си представи какво се беше случило и как Джо е допуснал някакъв информатор да го изненада. Тя се взря и забеляза, че тялото на информатора е на няколко крачки от колата на Джо. От петното кръв до главата му можеше да се съди, че е бил прострелян там, а не в колата. В главата на Мери започнаха да се зараждат въпроси. В нервните и противоречиви обяснения на Бенет имаше неточности.
В съзнанието й отново прозвуча гласът на Джо и накъсани фрази от съобщението. „Всичко е тип-топ. Кажи на Сид. Той е от добрите.“
А кои тогава бяха лошите?
Вратата на спалнята й се отвори и в стаята влезе приятно заоблена привлекателна жена в клин за йога и яке на „Лулулемън“.
- Добре - каза Кери Креймър. - Стига толкова. Долу се е събрала групичка момичета, които те чакат, за да ти предложат рамо, на което да поплачеш. Донесли са достатъчно храна за два хладилника. Надявам се, че ти и момичетата харесвате пилешки пан и грис. Тук това минава за храна, от която да се почувстваш уютно.
Мери остави вестника.
- Ще пропусна.
- А малко кафе?
- Може би по-късно.
Кери седна на леглото до нея. Тя беше съседката, до която се бяха нанесли и се беше превърнала в най-добрата й приятелка от Бог знае откога. Кери беше на нейната възраст, майка на две момичета и съпруга на мъж, който също като Джо работеше твърде много. Марк Креймър преподаваше електроинженерство в Тексаския университет, а наскоро беше поел и работа като консултант в новия комплекс на „Епъл“. Джо си имаше „работата“, а Марк, съпругът на Кери, си имаше „лабораторията“. Също като Мери и тя беше на практика самотна майка.
Двете си приличаха и на външен вид. Бяха блондинки с по два-три килограма над „спортната фигура“ и носеха косите си до раменете. Бяха горе-долу еднакво високи, синеоки, с приветливи усмивки и излишък от енергия. Не можеха да излязат някъде, без някой да ги попита дали не са сестри, а това водеше до разпалена шеговита препирня коя от двете изглежда по-стара. В действителност Мери беше с една година по- възрастна, но в името на добросъседските отношения решиха да отвръщат, че са на едни години. Наричаха се „Тексаските близначки“.