- След петата година тук е задължително, иначе ще те изритат.
Кери отиде до вратата.
- Не мога да карам фен клубът ти да чака вечно.
- Слизам след пет минутки.
- Нека да са десет. Ще ги задържа - намигна й Кери и затвори вратата.
Мери отново взе вестника и погледна счупеното предно стъкло и тялото на земята. Сравни снимката с мъглявите обяснения на Бенет какво се беше случило. Нещо не съвпадаше. „Има нещо гнило“, както казваше един стар познат.
Мери отиде до банята, изми си лицето, сложи си грим и се среса. Нямаше да е правилно да им показва колко е съсипана. Адмиралът не би го одобрил. На излизане от спалнята взе телефона си и се спря на вратата, за да отвори папката с обаждани- ята. Веднага видя нужния номер.
- Федерално бюро за разследване. С кого бихте искали да ви свържа?
- С Дон Бенет, ако обичате.
12
В Англия не беше така горещо.
Йън се опита да не бърза, докато пресичаше голямата тревна площ, известна като Моравата. „Крайст Чърч“ и удобствата на климатизирания му офис бяха на едва десет крачки зад гърба му, а той вече се потеше. Продължи по Пътеката на мъртвеца, мина по ул. „Мъргън“, като подмина Ориел и университета преди да стигне до Хай Стрийт.
„Оракъл“ имаше своя „Смарагдов град“, „Гугъл“ своя „Гугълплекс“, но Йън имаше свой собствен личен Оксфорд.
Там бяха още Новият колеж, сградата на Радклиф камера и Боддианската библиотека, течеше дори река Айсис. Постройките бяха точни копия на оригиналите, изградени от същия английски варовик и хоросан на площ от сто двадесет и един хектара над езерото Травис, на осем километри от Остин. Едно малко късче Англия в Тексас Хил Кънтри.
Той пресече ул. „Хай“ и навлезе в лабиринта от улички към „Брейсноус“, „колежа“, в който бяха лабораториите на УАН за изследване и развитие. Във всеки „колеж“ имаше офиси, кафене и място, където служителите можеха да излязат навън и да починат. В „Ню Колидж“ беше сървърното отделение, „Ориел“ беше домът на онлайн продажбите и така нататък.
Камбаната „Големия Том“ удари за четвърт час. Както и оригинала в Том Тауър, тя тежеше шест тона и беше отлята от разтопено желязо. И както Големия Том биеше над сто пъти в девет часа всяка вечер, макар и не в памет на някой от първите преподаватели в колежа „Крайст Чърч“, а за да отбележи всеки милиард долара от годишните продажби на УАН. В лето Господне 2015-о камбаната щеше да бие по двеста и един път всяка нощ.
- Йън! - повика го Питър Бригс, който тъкмо излизаше от „Уайт Стаг“.
- Идвай - подкани го Йън. - Вече ме чакат.
Бригс закрачи редом до него.
- Подхвърлянията на онова копеле Мей са попаднали в статията за състезанието във вестниците в Рино.
- В спортните страници - уточни Йън, който беше видял материала, докато правеше леко проучване на Гордън Мей. - Точно преди частта, в която пише, че съдиите са отхвърли контестацията му.
- Звучи доста сериозен.
- Както казах, не умее да губи. Сега вече всички го знаят. Ако от устата му излезе още една дума за Джон Мериуедър, ще го съдим за клевета и ще го накараме да млъкне веднъж завинаги.
- Това искам да чуя.
- Ще речеш - каза Йън, като отхвърли чудовищните обвинения на Мей, - че Джон Мериуедър му е бил скъп приятел.
Мъжете отминаха още няколко улички, излязоха от основния кампус и продължиха по павиран път към развойния център, правоъгълник от черно стъкло с размерите на жилищен блок, заобиколен от шестметрова ограда.
- Значи сега ще оправите системата на охлаждането? И това е всичко?
- Точно това ще разберем.
- По-добре да са я оправили. В Юта вече са готови за танци. Във Вашингтон не харесват забавянията.
Йън пренебрегна предупредителната нотка в гласа на Бригс.
- Нека аз се притеснявам за Вашингтон.
- Както кажеш, ти си шефът.
Беше истинска красота. Йън прокара ръка по предната част на машината. Вълнообразната линия от касетъчни отделения от черен титан, съблазнителна като извивките на фотомодел, проблясваше под мекото осветление в лабораторията. Съчетание от форма и функция. Логото на УАН беше изрисувано върху панелите е електриковосиньо мастило и сякаш изпъкваше релефно. Апотеоз на дизайн и интелект.
„Титан“. Най-мощният суперкомпютър в света.
Няколко инженери извършваха последни проверки на оборудването. Всички носеха дебели комбинезони с качулки или вълнени дрехи, а един беше облякъл дори пухенка. Температурата навън гонеше тридесет и осем градуса, но вътре беше почти мразовито и едва четиринадесет градуса.