- Какво ще пуснеш? - попита тя, като се мушна край масата на коженото сепаре.
- Елвис.
Бенет пусна четвърт долар в процепа и натисна един бутон. Елви Пресли запя „Хрътката“.
- Искаш ли да хапнем?
- Имаш ли време? - изненада се Мери. - Мислех си, че ще искаш да отидеш на местопрестъплението.
- Закрито е.
- Значи си разбрал какво се е случило?
- Вече ти казах.
- Снощи не изглеждаше толкова сигурен.
Бенет я изгледа, но не каза нищо. По бузата му имаше резка, сякаш се беше порязал при бръсненето.
- Информаторът е прострелял Джо, а Джо го е гръмнал, преди да умре. Още ли твърдиш това? - попита тя.
- Такива са фактите.
Мери замълча за момент. Сервитьорът дойде и им даде менюта, но тя остави своето на масата. „При Тредгил“ предлагаха домашна кухня - пържено пиле, сом и листни зеленчуци. Тя и Джо винаги поръчваха едно и също - пилешка пържола на тиган. Тя си взе бисквита от кошничката и я намаза с масло, объркано с мед. Вече нямаше никакво значение дали малката черна рокля й ставаше.
Бенет също остави менюто.
- Как мога да ти помогна?
- Бих искала да погледнеш телефона ми - каза Мери. - Ако все още те интересува, разбира се.
- Няма да е необходимо - отвърна Бенет.
- За теб или за мен? Моля те за услуга.
- Не мога да използвам ресурсите на Бюрото заради цивилно лице.
- Не аз оставих съобщението. Съпругът ми го остави минути преди да бъде убит при изпълнение на служебния си дълг. Мислех, че ще си адски заинтригуван.
- Съжалявам, Мери, но Бюрото не може да ти помогне.
- Не може или не иска?
Бенет се приведе към нея.
- Мери, съпругът ти почина преди двадесет часа. Бюрото изказва своите съболезнования. С удоволствие ще поговоря с теб за последните суми, които трябва да му бъдат изплатени, за застраховката и за всички обезщетения за семейството ти. Но това е всичко. Сега си иди у дома. Бъди с дъщерите си. Дай воля на мъката си.
- Ти не ми казваш какво е станало - настоя Мери.
- Случаят е приключен.
- Кой казва така?
Мери извади сутрешния вестник от чантата си и разгъна челната страница на масата, като я обърна към Бенет.
- Доста гледах тази снимка. Веднага разбрах, че нещо не е наред, но ми отне малко време да осъзная какво. Виждаш ли, Дон, ти ми каза, че информаторът се е качил в колата и нито един от двамата не е излязъл. Погледни, едно от телата е на земята. Добре, това го приемам, сигурно е въпрос на семанти- ка, а ти не си подбрал точните думи. Но ми обясни следното - кога точно информаторът е прострелял Джо? Когато вече е бил извън колата? Не е улучил с първия изстрел и е счупил предното стъкло или е стрелял втори път, след като Джо го е гръмнал? Виждаш ли всичката кръв по чаршафа откъм главата му? Бих казала, че първият изстрел на информатора е улучил Джо, за- щото е адски сигурно, че не е стрелял пак, след като Джо го е уцелил в главата. Питам, защото вчера в болницата хирургът д-р Алекзандър ми каза, че Джо е бил застрелян от упор и не е могъл да дръпне спусъка, след като куршумът го е ударил. Джо би нарекъл това „проблем с хронологията“. Така че, Дон, кажи ми отново какво е станало там.
Бенет замълча.
- Чакам - подкани го Мери.
- Мери, моля те.
- Не ми се моли! - отряза го тя и бутна телефона си през масата. - Да не би да те е страх от това, което можеш да чуеш?
Бенет примига, без да отделя очи от нейните, като избягваше да сведе поглед към телефона.
- Има ли нещо друго, с което мога да ти помогна?
- В интерес на истината, да. Кой точно се е обадил на 911? Ако Джо е бил съвсем сам в Дрипинг Спрингс, то според мен никой не би могъл да го открие часове след престрелката. Никой не му е пазел гърба, нали така? Ти ми го каза. Но екипът на Бърза помощ е бил на мястото двадесет минути след като са го простреляли.
- Разследването е приключено.
- Твоето може и да е.
Бенет се надигна от мястото си.
- Приключихме ли?
- Не - отвърна Мери. - Ни най-малко.
14
Дон Бенет беше на четиридесет и пет години, ветеран от Федералното бюро за разследване с двадесет и три години стаж, специален агент начело на управлението в Остин, бивш лекар от флота, кавалер на „Бронзова звезда“ за храброст, участник в първата война в Залива, запален фен на отбора по американски футбол „Далас Каубойс“ и на Елвис Пресли, а освен това имаше пет деца. Той стоеше под палещото слънце с телефон до ухото и се чудеше какво да каже.