Йън се обади на секретарката и й нареди да отложи всичките му ангажименти с петнадесет минути. Той въведе името в търсачката и му излязоха три съвпадения - във Фейсбук, в регистрите на имотите в Остин и един акаунт в Шатърфлай.
Профилът във Фейсбук беше с името Мери Олмстед Грант, личната информация беше достъпна само за приятелите. Обещаващо начало. Имаше снимка на тропически плаж с две деца, вървящи през прибоя. Той предположи, че е правена някъде в Южно Мексико, Коста Рика, филипинските острови или Тайланд. В пейзажа в задния план на снимката на плажа беше монтирана фотография на жена, за която Йън предположи, че е Мери Грант. Беше странен кадър, нарочно изрязан наполовина, така че да прикрие самоличността на човека. Все пак той можеше да се ориентира, че тя е руса, красива и жизнена. Гледаше в обектива.
Като професия беше посочила „домакиня инженер“. Беше учила в Джорджтаун и живееше в Остин. Харесваше Стиви Рей Вон, „Колдплей“ и Алфред Брендел. Освен това беше харесала страниците на Американското общество по клинична онкология, на Детската болница в Сакраменто и на фондацията „Надпревара за лечение“ на Сюзън Г. Комен. Имаше четиридесет и трима приятели.
Пак не беше много, но беше някакво начало.
Явно това беше жена, горда с възпитанието си, която не искаше да се откаже от моминското си име и от всичко, което то означава за нея. Интелигентна и образована жена, която беше пътувала по света. Жена, чийто живот в някакъв момент е бил белязан от рака. Може би не е болна тя, а някой от семейството й. Жена, която цени личното си пространство и не желае да споделя лична информация с непознати. Жена, която подбираше приятелите си внимателно.
Безпокойството на Йън се засили. Това беше опасна жена.
Той отвори дневника на работата си от вчера и откри номера, на който Джоузеф Грант се беше обадил минути преди да умре. Забеляза, че в момента Мери Грант не е клиент на мобилния оператор УАН, макар и това да не му беше попречило да използва оборудването на конкурентния оператор, за да получи достъп до телефона й. Трафикът между различните оператори изискваше сътрудничество дори на най-интимно технологично ниво. Имаше почти неограничен достъп до сървърите, рутерите и предавателните станции на конкурентите си. „УАН Мобайл“ държеше солиден пазарен дял в Сакраменто. Може би е била негов клиент, но при идването си в Остин е сменила оператора.
Той влезе в базата данни на „УАН Мобайл Сакраменто“ и въведе името й. Бинго. Мери Грант наистина е била клиент на „УАН Мобайл“, докато е живяла в Сакраменто.
Той изтегли обичайната информация - дата на раждане, домашен адрес, банкови операции (сметката на Мери Грант се плащаше автоматично по банков път) и номера на социалната й осигуровка. Йън се усмихна вътрешно. Това последно късче информация беше особено важно. Номерът на социалната осигуровка на човек беше ключ, кой можеше да разкрие купища лични, а често пъти и поверителни данни.
Той продължи да търси още няколко минути и смъкна списъка е разговорите й за последните две години. Разрови се по-дълбоко и се сдоби и с паролата за гласовите й съобщения: 71700. Предположи, че това е или датата на сватбата й, или рожденият ден на някой от семейството й, най-вероятно на някое от децата.
На акаунта в Шатърфлай имаше само две снимки, но те се сториха важни на Йън. И на двете се виждаха две момичета, седнали заедно. Едното беше тъмнокосо и с тъмна като маслина кожа, а другото беше русо и болно бледо. Дъщерите на Мери Грант.
Регистрите на имотите показаха, че преди деветдесет дни господин и госпожа Джоузеф Грант са закупили дом на „Пикфеър Драйв“ в северозападната част на Остин за сумата от четиристотин двадесет и пет хиляди долара.
Цялата информация щеше да бъде запазена в отделен файл. Все още нямаше нищо полезно, но можеше да му влезе в работа по-късно. Той я прехвърли в нова папка в своя акаунт „УАН Платинум“ и звънна на отдела за разследвания.
- Йън се обажда. Имам един номер на социална осигуровка. Искам пълна разработка. Това е приоритетна задача.
16
- Господин Бригс - опита се да го спре охраната, - баджа ви.
Питър Бригс профуча покрай будката на охраната на
„Брейсноус“ и продължи към асансьорите. Беше му писнало. Има си някакви граници в това да се мотаеш около пораснали мъже, които се възбуждаха сексуално от разговори за петафлопи, твърди дискове и графични процесори. Беше убеден, че Пател получаваше ерекция, когато се докоснеше до „Титан“.