- Н2 - разпореди се Бригс.
- Кога искате да започнем работа?
- Незабавно.
- Имате ли някого предвид?
В крайна сметка имаше само един екип, на който той можеше да повери работата.
- Джолана и Къртицата да дойдат при мен.
17
Време е за шоу.
Танк Потър спря в дъното на паркинга на редакцията и провери в огледалото как изглежда. Изкъпана коса. Леко зачервени очи. Ризата чиста и изгладена. В крайна сметка не беше особено зле след дванадесет часа в дранголника. Той бръкна в чантата на седалката до него и извади кутийка лейкопласт. Ръцете му потрепериха, когато извади един, и трепнаха още по-силно, докато се опитваше да го разлепи.
Имаше нужда от подкрепително.
Той пусна лепенката, бръкна под седалката за тайните си запаси и се наведе чак под таблото, за да отпие от бутилката текила. Сега ръцете му бяха стабилни като скала, той измъкна лейкопласта от опаковката и го лепна на челото си.
- Благодаря ти, X.
Хосе Куерво, не Христос.
Около минута Танк гледаше редакцията на „Стейтсмън“. Още тридесет дни и всичко това щеше да бъде история. Не беше изненада. Всеки вестник в страната орязваше щата си, а той не беше печелил „Пулицър“. Но все пак мислеше, че ще бъде по-лесно.
Още глътка да си успокои нервите и беше готов.
Той прибра бутилката, порови в жабката за ментовите дражета за освежаване на дъха, отброи пет и ги метна в устата си. Излезе от колата с прилив на сили, чувстваше се способен, спокоен и съвсем леко махмурлия.
- Потър!
Ал Солетано стоеше извън остъкления си кабинет в средата на нюзрума с ръце на хълбоците, а лицето му беше тъмночервено като домат. Танк махна за поздрав, докато вървеше по средната пътека. Нюзрумът беше море от безлюдни работни места. Все едно е вилняла чума, помисли си той и влезе в кабинета на Солетано.
- Седни.
- И така ми е добре.
- Казах да седнеш.
Танк се настани в стола за гости.
- Как се чувстваш?
Солетано беше нисък, с коремче, чернокос, но олисял по темето, а като викнеше, се чуваше в шест окръга наоколо.
- Не зле, като вземем всичко предвид.
- Как ти е главата?
- Боли, но ще се оправя.
Танк се беше обадил на Солетано веднага щом го пуснаха от ареста. Беше си съчинил и история, че се е чукнал леко с колата, ударил си главата и прекарал нощта в спешното отделение.
- Не е нужно да караш бързо, за да се нараниш.
Танк внимателно докосна лепенката.
- Напълно си прав.
- Ей, приятел, направи ми услуга. Би ли ми подал чашата с вода, че ожаднях.
Танк се озърна надясно, където на ръба на бюрото беше оставена пълна до ръба чаша с вода. Солетано се беше облегнал на стената и го гледаше. Танк вдигна чашата. Водата се разля по бюрото и той я остави.
- Чакам.
Танк си вторачи в ръката си, като му се искаше тя да спре да трепери. Стана, взе чашата и тръгна към главния редактор. След две крачки ръката му трепна в нов спазъм и водата се плисна по пода.
- И това е, след като си си сръбнал на паркинга - каза Солетано. - Между другото, къде си се ударил? Не видях чукнато по колата. Поне не и ново.
Танк замълча.
Солетано се доближи до него и дръпна рязко лепенката от челото му.
- Чух, че снощи си се видял с един мой приятел. Ланс Бъроус. Младо момче. Детектив.
Солетано заобиколи бюрото и вдигна лист хартия.
- Това е докладът за арестуването ти - обясни той. - Дре- герът е показал 1,34 промила. Това е четири пъти над допустимото от закона. Трябва да съм честен, Танк. Бог ми е свидетел, че и аз обичам да удрям по една-две чашки, но 1,34 промила... И Годзила ще припадне от толкова пиене.
- Последните няколко дни бяха доста стресиращи.
- Нощите също. Имаме федерален агент, убит под носа ни, а аз плащам за историята на сътрудника на „Асошиейтед прес“ от Далас. Малко е смущаващо.
- Поне ще знаеш как става, когато костюмарите завършат сделката - каза Танк.
Костюмарите бяха частни инвеститори от Уолстрийт, които през последния месец управляваха вестника и измисляха начини за намаляване на разходите.
Солетано не отвърна на заяждането. Стоеше с кръстосани ръце и поклащаше глава.
- Едно време беше приличен журналист.
Танк се обиди силно от тона. Беше много по-добър от „приличен“.