- По-късно днес следобед има нова пресконференция - каза той. - Ще отида. Прочете ли официалното съобщение? Бе- нет ни разиграва. Щом открием самоличността на информатора, бързо ще разберем какво са търсили федералните. За Бога, това е станало в Дрипинг Спрингс. Това говори ли ти нещо?
- Може информаторът да е бил от Дрипинг Спрингс.
- На мен ми говори, че случаят е доста голям, щом се срещат с тайния си информатор на четиридесет километра от града, за да са сигурни, че никой няма да ги види.
Танк започваше да се поти въпреки климатика.
- Знаеш ли колко федерални агенти са били убити при изпълнение на служебния си дълг през последните двадесет години?
- Четирима.
- Да, четирима. Не са много. Тази история няма да приключи скоро. Усещам, че има нещо скрито. Нека аз да я поема.
Танк се усмихна стеснително.
- На всеки му се е случвало да го пипнат с алкохол зад волана. Не е голяма работа.
- Малко си позакъснял, друже. Казах ти да прочетеш внимателно писмото.
- Едно шофиране под влияние на алкохол. Стига, де. Това е дребна простъпка.
Солетано щракна с пръсти към доклада.
- Забрави да споменеш, че това ти е второ нарушение. За десет години два пъти те хващат с алкохол. Това вече не е дребна простъпка и се наказва с отнемане на книжката за една година и глоба до десет хиляди. Това, което си направил, е повече от достатъчно за едностранно прекратяване на взаимоотношенията.
- Уволняваш ли ме?
- Ти сам се уволни. Видя костюмарите тук. Ако имат възможност да си спестят сто бона разходи, няма да я пропуснат.
Танк вдигна ръце. Обезщетението му гарантираше по една месечна заплата за всяка година работа във вестника. Общата сума леко надхвърляше сто хиляди долара.
- Дай ми историята, Ал. Ще ти докажа, че съм същият репортер като едно време.
- Каква история? Това, че от Бюрото не изплюват името на информатора, не означава, че има история. Вероятно изчакват ден-два да си подредят нещата, да съобщят на семейството на човека и после ще го оповестят. Това не е Уейкоу и обсадата на сектата „Клонка Давидова“, нито пък престрелката в Руби Ридж. Не те чака „Пулицър“. Просто един агент е допуснал тъпа грешка.
- Не съм толкова сигурен...
- Аз съм - отряза го Солетано. - Нима история. Ти си свършен. Духнал си 1,34 промила на дрегера. Не си някакъв сладур, който се е напил за пръв път. Ти си чудовище. Проумяваш ли го? Промил и тридесет и четири. Изненадан съм, че не си избухнал спонтанно в пламъци. Не ми трябва репортер, който кара пиян из целия град. Думата надеждност нещо говори ли ти?
Солетано отвори вратата и махна на Танк да си върви.
- Махай се оттук. Изчезвай. Потърси помощ. Ти си болен човек.
Танк вървеше към колата си с ръце в джобовете, а раменете му бяха изправени като дъска, в случай че Солетано го гледаше. Отвори вратата и се метна на седалката. Внезапно цялата напереност го напусна и той опря чело във волана.
Ръката му напипа тайната бутилка и Танк отпи солидна глътка. Майната му на Солетано. Да гледа каквото си ще.
Пусна бутилката и взе днешния брой на вестника от дясната седалка. Заглавието беше „Агент на ФБР загива при престрелка в Дрипинг Спрингс“. Под статията стояха инициалите на „Асошиейтед прес“, но нямаше име. Бъдещето на печатната журналистика, помисли си Танк унило.
Уводната част на текста преразказваше пресрилийза от Бюрото, а в изложението нямаше нищо, което да напомня за истинска репортерска работа. Нямаше предположения по какъв случай е работил агентът, нито пък някаква информация за него освен сухите факти. Не беше включен и ред думи на вдовицата, но най-важно за Танк беше, че нямаше и намек за самоличността на информатора. Би могъл да напише такъв материал и от килията в ареста.
Танк чукна вратичката на жабката с юмрук и извади плика с неговото име. Преди час писмото съдържаше обещание за нов живот. Сто хиляди долара стигаха за много работи. Беше пресметнал, че след данъците ще има пари да виси в „При Пе- дро“ по пет нощи в седмицата, през есента да отиде на лов в Накодочес, да отскочи на юг до Саут Падре Айлънд за Коледа, че дори и от време на време да се подстригва. Рецепта за висок стандарт.
Той запали двигателя и леко го форсира.
Приличен журналист.
Думите на Солетано засегнаха нещо дълбоко погребано в него. Не беше сигурен дали е гордост или честолюбие. Но така или иначе събудиха нещо, което беше потискал дълго време. Предполагаше, че това беше амбиция, която преди години имаше в изобилие.