Той целуна плика, скъса го на две и хвърли парчетата през прозореца. Мечтаното бъдеще се беше изпарило. Сега зависеше само от него да си изгради друго.
Танк развъртя капачката на бутилката текила и я долепи до устните си. Дявол да го вземе, той беше журналист и половина.
Свали бутилката и по някаква неизвестна причина изхвърли и нея през прозореца. Ал Солетано можеше да му почисти боклуците.
Танк включи на скорост и натисна педала на газта. Докато излезе до паркинга, вече беше вдигнал телефона до ухото си. Дон Бенет увърташе за едно нещо и това беше информаторът. Танк все още имаше една връзка, която можеше да му помогне.
- Патологията на Остин.
- Свържете ме с Карлос Канту - помоли Танк. - Кажете му, че е спешно.
18
Мери стоеше в преддверието на дома си, а полъхът от кли- матика не можеше да укроти гнева й. Беше си тръгнала от срещата е Дон Бенет преди четиридесет минути, но все още беше бясна от поведението му. В един момент изтръгваше телефона от ръцете й, а в следващия не искаше и да го погледне. Не трябваше да си гений, за да се сетиш, че нещо или някой беше променил мнението му.
Мери тръсна глава, като се зарече, че няма да остави работите така, и влезе в кухнята. Хвърли чантата си на плота и извади бутилка вода от хладилника. Погледът й се спря на шарените кутийки с енергийни напитки, подредени спретнато в ъгъла в дъното. Напитките на Джо. Тя мислеше да ги изхвърли, но след това се отказа. Имаше нужда още малко да го усеща до себе си. Или може би още дълго време.
Телефонът й изжужа. Номерът беше на един стар приятел. Още едно обаждане за изказване на съболезнования. Не вдигна, а остави да се включи гласовата поща. Имаше по-важни неща на главата си - трябваше да подготви нещата за погребението, да запазва билети за самолети и хотелски стаи. Нямаше кога да скърби, имаше твърде много задачи. Но първо трябваше да обърне внимание на нещо друго.
Ако Дон Бенет не искаше да й каже с какво се е занимавал Джо, тя можеше дяволски добре да го открие и сама.
Мери бутна вратата на стаята на Джеси и я отвори.
- Здравей, сладурчето ми. Може ли да вляза?
Джеси лежеше на леглото си, а ръцете й висяха отстрани.
- Махни се.
Мери пристъпи малко по-близо. Сега не беше време да спорят. Имаше световно примирие между всички майки и дъщерите им тийнейджърки.
- Имам нужда от помощта ти - каза тя. - Търся моя домашен ИТ екип.
Единственият отговор беше изсумтяване.
Тя влезе внимателно в стаята. Целият под беше покрит с дрехи. На бюрото стоеше чаша сладка безалкохолна бира, а до нея се виждаше и опаковка от сладолед. Картините на коне и плакатите на момчешки банди ги нямаше отдавна. На едната стена имаше литография с цитат от Джулиън Асандж за „информацията, която иска да бъде свободна“, а на другата беше закачена улична обява за „ДефКон“, хакерската конференция в Лас Вегас. Стаята беше истинско бойно поле, фронтова линия в сблъсъка между подрастващите и възрастните.
Мери седна на леглото. Тя очакваше гневен изблик, нареждане да стане веднага или просто едно жаловито „Мамо!“, но Джеси не проронваше и звук. Има напредък, помисли си Мери. Тя погали дъщеря си по гърба. Петнадесетгодишна, но вече по-висока от майка си. Първородното дете на Мери вече беше млада жена.
- Става дума за телефона ми - продължи тя. - Мисля, че едно съобщение ми е изчезнало.
- И?
Мери се пребори с рефлекса си да дръпне ръка.
- Беше от баща ти.
- Откога?
- От вчера.
Минаха още няколко секунди, без Джеси дори да помръдне. Мери бавно стисна чаршафа в юмрук. Щеше да изчака до три Джеси да направи някакво движение или да покаже поне намек за цивилизовано държание.
Едно... две...
Джеси изсумтя отново и се надигна на лакът.
- Дай ми го.
Мери й подаде телефона си.
- Мислех си, че ще можеш да ми кажеш как точно е изчезнало и дали мога да го възстановя.
- Може и да мога.
Мери седна и стъпи на пода. Тя хвана телефона с две ръце и приведе глава към него, сякаш свещеник благославяше свещен гост.
- Той се обади в четири часа и три минути - каза Мери. - Но аз не проверих съобщението докъм пет и половина.
- Виждам го.
Сърцето на Мери прескочи.
- Съобщението?
- Не, обаждането - отвърна Джеси.
Мери потисна разочарованието си. Надникна в екрана и видя редове букви, цифри и символи, неразбираеми като клиновидно писмо или санскрит. Дъщеря й беше истински Шамполион.