После беше влязла в пощата си, но сайтът беше криптиран и той нямаше как да види чии писма беше чела или до кого беше пратила имейли.
Дотук тази сутрин Мери Грант се държеше като добро момиче.
Къртицата стана и отиде на шофьорското място.
- Какво правиш? - попита го Джолана.
- Ще се повозим. Няма цял живот да седя в този ван.
Къртицата излезе от паркинга, мина покрай къщата на семейство Грант и спря на половин пряка по-надолу.
- Недей - спря го Джолана и го хвана за рамото.
- Махни си ръката, преди да съм я отрязал.
- Ако Бригс разбере...
- Ако? Нали точно това е целта на упражнението.
Джолана изгледа Къртицата. Дребен човек. Сто седемдесет и два-три сантиметра с вдигнати ръце, нямаше и седемдесет килограма с мокри гащи. Можеше да разкъса такъв с голи ръце, но въпреки това от Къртицата го побиваха тръпки, сякаш гледаше смъртта в лицето. Джолана пусна рамото му.
- Както кажеш, човек.
Къртицата се изкиска, а езикът пробяга по устните му.
Плъзгащата се задна врата на къщата беше отключена. В кухнята сякаш нямаше никого. Къртицата дръпна вратата и влезе. Наклони глава и се ослуша. Този момент му харесваше най-много - тръпката от незаконното проникване. Той прекоси стаята и надникна зад ъгъла. Не видя никого. Обърна се и обиколи кухнята, като се оглеждаше за телефона на Мери Грант. Видя таблета, но той беше заключен, а разбиването на паролата щеше да му отнеме твърде много време.
Пак огледа плотовете и масата, но телефона го нямаше никъде.
Къртицата се върна в коридора. В една купа до предната врата имаше ключове за кола, дъвки, ментови бонбони, нищо интересно. Той тръгна нагоре по стълбите. От двете страни на коридора имаше по една врата, по-близката беше открехната и той я бутна. Една руса глава се подаваше изпод завивките. Златиста коса, зачервени бузи. Дъхът му секна. Това беше Грейс, по-малкото момиче.
Той пристъпи в стаята сякаш не по своя воля и забрави за телефона на Мери Грант. Искаше трофей. Извади телефона си и измъкна стилетото с дългото тънко острие. Протегна ръка, така че да влезе в кадър и да се видят татуировките, и започна да снима.
Ръката прокара острието покрай бузата на момиченцето, край рубиненочервените устни и потрепващите клепачи. Можеше да помирише дъха й.
От другата страна на коридора се чу стъпка и подът изскърца под тежестта на човек.
Къртицата побърза да излезе от стаята. Погледна към голямата спалня и видя телефона на нощното шкафче. Една сянка се мярна под вратата само на няколко сантиметра от него. Беше другата дъщеря.
Къртицата не побягна. Стисна ножа по-здраво и се запита дали моментът най-после не беше дошъл. Дали най-накрая ще действа както му се иска. Пръстите го засърбяха в очакване.
Тя просто трябваше да отвори вратата.
Сянката помръдна, той слезе по стълбите и напусна къщата.
32
- Ти спечели.
Мери стоеше приведена напред с ръце на коленете си и дишаше тежко. Потта капеше от челото й по земята.
- Днес не се брои - каза Кери, застанала по същия начин до нея.
- Мерси.
- Права ли бях?
Мери се изправи и най-после успя да нормализира дишането си. Бяха пробягали пет километра за двадесет и осем минути. Не беше най-доброто им постижение, но далеч не беше и най-лошото.
- Да, права беше - призна тя. - Имах нужда от това.
- По кое време ще тръгнете утре?
- Няма да тръгваме. Ще задържат тялото на Джо по-дълго за аутопсия.
- О? - учуди се Кери. - Това нормално ли е?
- Управителят на погребалното бюро каза, че е нормално. Нищо не мога да направя. Честно казано, дори изпитвам облекчение. Момичетата не харесват Бостън.
Мери мина по алеята и влезе в къщата. В кухнята наля на двете по чаша вода. Кери изпи своята и остави чашата в мивката.
- Започна ли да мислиш какво ще правите ти и момичетата?
- Не още.
- Джо остави ли ви нещо?
- Пенсията му и застраховката „Живот“.
- А спестявания?
- С две деца и на правителствена заплата? Поне ще се ползваме от здравните му осигуровки. Така или иначе ще ми се наложи отново да започна работа.
- Ами медицинското училище? Каза ми, че искаш да бъдеш лекар. Това може да е шансът ти.
- Четири години учене, после стаж и чак тогава практика. Да, бе.
- Значи си мислила за това?