- Достатъчно дълго, за да знам, че няма как да стане.
Мери погледни Кери и отмести очи. Щеше да помисли за възможностите си по-късно, след като разбереше какво се беше случило със съпруга й.
- Ако междувременно имаш нужда от нещо... нали знаеш, колкото да се оправиш. Напоследък Марк изкарва доста пари. Може би ще успее да намери нещо за Джес в „Епъл“ от следващото лято. Някакъв стаж например.
- Много мило, но ще се оправим.
Мери прегърна Кери и дълго време я стискаше здраво.
- Благодаря ти.
Кери погледна часовника си.
- Трябва да изчезвам. Ще направя закуска на мъжлето. Налага се да го гледам как си яде овесените ядки и си пие протеиновия шейк. Това минава за сутрешен секс.
Мери прегърна приятелката си още веднъж и тя излезе през плъзгащата се врата.
Мери се качи горе, взе си душ и си напомни да се обади на Ранди Бел веднага щом се оправи. Спомняше си, че той си падаше по скоча. Може би щеше да го хване с махмурлук и в настроение да изплюе камъчето за пътуванията им с Джо до Сан Хосе.
Излезе от банята и изтри косата си с хавлия. Един-два пъти й се стори, че чува някакъв слаб шум, ослуша се, но нямаше нищо. Среса се и се облече за втория ден на вдовството си. Не носеше черно. Избра си светлокафяви къси панталони и синя тениска. На Джо би му харесало. Влезе в спалнята и чу звука отново. Някой стенеше.
Грейс!
Тя изтича по коридора и отвори вратата на стаята на дъщеря си. Момичетата лежаха на леглото, Джеси сочеше синината на бедрото на сестра си и се смееше.
- Прилича на играчка Миньон, мамо. Жълто с голяма черна точка по средата.
Грейс бутна ръката на Джеси.
- Кажи й да спре да ме дразни.
- Не, не е като Миньон - не преставаше да я сочи Джес. - Като изакано от гарга е. Дори още по-зле.
Около моловете и паркингите в града се събираха големи ята от стотици от тези шумни и неприятни птици.
- Джес, моля те - спря я майка й. - Бъди по-мила.
- Грейс има изакано от гарга на крака си.
- Мамо!
- Джеси, престани да тормозиш сестра си.
- Тя ме нарече дебела.
- Не съм. Гледах един клип, а Джес дойде и започна да ме дразни.
Мери приседна на леглото до Грейс.
- Боли ли те?
- Не, нищо ми няма - отвърна тя.
Мери отиде да донесе торбичка лед от фризера. Когато се върна, видя, че момичетата отново бяха първи дружки, лежаха рамо до рамо и гледаха някакъв клип на лаптопа. Тя внимателно сложи леда върху крака на Грейс, но тя не обърна никакво внимание.
- С какво се занимавате толкова рано, момичета? - попита ги Мери.
- Ти ме събуди - отвърна Джеси и я погледна. - Чух те, че ходиш из стаята на Грейс.
- Наистина?
- После те чух как затвори плъзгащата се врата.
- Но Кери и аз излязохме през предната.
- Както и да е - Джеси отново се зазяпа в клипа.
Мери не обърна внимание на думите на Джеси. Тя просто си беше такава. Наведе глава и погледна екрана на компютъра. Дъщерите й гледаха някакво животно в детска кошарка. Беше се хванало с лапи за преградата и имаше глуповато изражение.
- Какво, за Бога, е това?
- Ленивец - каза Джеси.
- Какво?
- Двупръст ленивец. Живее по дърветата в Южна Америка - поясни Грейс, като се кикотеше. - Не е ли сладък?
Мери се извърна, избърса тайно една сълза и си нареди да се отпусне. Когато отново погледна към лаптопа, вече се усмихваше.
- Да, сладък е - съгласи се тя, като се опитваше да влезе в духа на ситуацията. - Просто ти се иска да го нагушкаш, нали?
Джеси се надигна рязко на лакът.
- Може ли да си вземем един? Моля те!
33
Щом майка й и Джес излязоха от стаята, Грейс провери какво пише за ленивците в „Уикипедия“. С изумление разбра, че спят по двадесет и три часа в денонощието и им е нужен цял час, за да изминат сто метра. Наистина бяха много бавни, както смятаха всички. Тя реши, че ленивците й харесват, въпреки че майка й беше казала, че няма никакъв шанс да си вземат един за домашен любимец.
Грейс затвори лаптопа и седна. Рязкото движение я накара да потръпне. Усещаше крака си като залепен за хълбока. Не можеше да го помръдне. Погледна към вратата, за да се увери, че е затворена и никой не я гледа, и стана. Не успя веднага, а и много я болеше. Беше доволна, че никой не я вижда.
Отиде в банята и дръпна пижамата си. Натисна бедрото си с пръст и изохка. Синините обикновено не боляха чак толкова. Може би беше другото нещо. Мисълта я изплаши така силно, че за малко да се разплаче, но си захапа пръста, за да спре. Нямаше да е честно да каже на мама. Не и сега, когато татко вече го нямаше. Мама си имаше достатъчно проблеми.