- Честно казано, момчетата от „Оук Ридж“ са скептично настроени - рече Голдфарб. - Едва няколко души не смятат така.
- До вчера и аз имах съмнения. Но мога да ви обещая, че параметрите са точни.
- Ексафлопи. Наистина ли? - учуди се Голдфарб.
- Това беше нещото, което екипът ни обмисли много внимателно, когато поехме управлението на проекта - включи се Пател. - Скоростта е основен фактор, когато се изпълняват алгоритмични стратегии.
Стратегиите, за които говореше Пател, се отнасяха до дешифриране на кодирани съобщения, или казано по-просто - до „разбиване на кодове“. АНС искаше най-мощния суперкомпютър в света по една-единствена причина. „Титан“ беше прегрял при първия тест и тогава Улф не беше толкова дипломатичен. Втората демонстрация беше насрочена за утре сутринта, щяха да присъстват множество високопоставени хора от правителството, включително и вицепрезидентът. Това щеше да е вторият и последен шанс на „Титан“ и всички в стаята го знаеха.
- Сигурен съм, че ще имаме възможност сами да преценим - каза генерал Улф в ролята си на миротворец. - И така? Какъв ще е тестът?
Йън кимна на Пател, който подаде по един комплект подвързани документи на хората от АНС. Йън ги помоли да ги прочетат спокойно. Никой не каза и дума, докато правителствените служители проучат подробния доклад от теста предишния ден. Когато приключиха, се спогледаха и отново се обърнаха към Йън. Той си помисли, че Франклин Рузвелт и съветниците му сигурно са изглеждали по същия начин, когато Роберт Опен- хаймер им е съобщил за успешния тест на атомната бомба през май 1945 г.
- Ексафлопи - каза Голдфарб.
- Ексафлопи - потвърди Йън.
- Ексафлопи - повтори генерал Улф, като взе думата.
- Деветдесет и три градуса. Звучи ми малко - усъмни се Голдфарб.
- Всъщност деветдесет и пет - уточни Йън. - За шест секунди, после се включи системата на охлаждането.
- И тогава вътрешната температура на „Титан“ се понижи до осемдесет и два градуса - добави Пател.
- Как? - попита Улф. - Това е направо някакво чудо.
- Поиграхме си малко - отклони отговора Йън. - Сложихме по още един вентилатор тук-там.
- Каквото и да сте направили, искаме „Титан“ във „Форт Мийд“ - отсече Улф.
- Вярвам, че това означава нов договор - каза Йън.
- Скоро ще имате монопол - кимна Улф. - Във Вашингтон няма да има и една мрежа, която да не е на УАН.
- Един ден може и това да стане - съгласи се Йън, като прикри усмивката си.
Скептицизмът на Боб Голдфарб се беше изпарил. Тъмните му очи блестяха алчно, той опря лакти в масата и се приведе напред.
- Колко скоро можем да го инсталираме?
- Дев може да работи с вашите хора и още днес да инсталира софтуерния пач. Ако всичко мине както трябва, можем да продължим с плана за демонстрацията утре сутрин.
- Почти няма време - каза Улф. - Сигурен ли си?
- Не смятам, че ще останете разочаровани.
- Значи остава за утре сутрин.
Улф отиде до масичката в края на конферентната зала, наля по чаша газиран ябълков сайдер и предложи на другите.
- За „Титан“ - вдигна тост той.
- За „Титан“ - повториха всички.
Йън се чукна с всеки и изпи сайдера си.
Питър Бригс дръпна Йън настрана и му стисна ръката.
- Кралят е мъртъв. Да живее кралят! - каза той.
- Искаш да кажеш императора - поправи го Йън.
35
Мери се обади на Ранди Бел точно в осем. Той вдигна още след първото прозвъняване и звучеше бодро и съвсем нащрек. Дотук с плановете й да го улучи с махмурлук, непредпазлив и със свален гард. Кариерата й на следовател не започваше обещаващо.
- Ранди, Мери Грант е - каза тя.
- Исусе, Мери, толкова съжалявам за Джо. Получи ли съобщението ми?
Гласът на Ранди беше висок и младежки. Той самият беше в средата на петдесетте си години с бяла като сняг коса, но по телефона звучеше като двайсетгодишен.
- Имейл ли си ми пуснал? Нямах време да ги прегледам всичките, но ти благодаря. Съжалявам, ако съм те събудила.
- Девет часът е. Станал съм преди два часа.
- В Сакраменто?
- Във Вашингтон съм.
Бел помълча малко, но после добави:
- Просто да видя старите момчета. Господи, Мери, просто не знам какво да кажа. Съкрушен съм. Не мога да повярвам какво се е случило. Никой от нас не може. Държиш ли се?