36
- Тя е в опасност - каза Ранди Бел. - Трябва да я издърпаме.
- И какво да правим с нея? - запита Дилън Уолш, шеф на отдела за разследване на киберпрестъпления на ФБР. - На моето място ли да я сложа? Заедно с момичетата?
- Може би Кийф ще успее да помогне?
- Той е на трупчета още три дни. Не може и да се доближи до службата, преди да отиде при психаря.
- Трябва да направим нещо - настоя Бел. - Тя е между чука и наковалнята, от едната страна е Мейсън, от другата е Принс, няма да оцелее и минута.
- Успокой се - каза неотстъпчиво Уолш. Той беше висок, привлекателен и здрав, четиридесет и две годишен, завършил университета „Карнеги Мелън“ с докторат по компютърни науки. Носеше син костюм, косата му беше сресана идеално и представляваше жив пример за новото лице на ФБР.
- Разбирам загрижеността ти и оценявам лоялността ти към семейството на Джо. Аз също не искам нещо да се случи с Мери. Но трябва да разгледаме всички парченца от пъзела.
Бел кимна с недоволно съгласие.
- Ти си шефът.
Уолш го потупа по рамото.
- Добре тогава. Разправи ми всичко още веднъж.
- Тя го каза: „Семафор“. Просто ей така, като гръм от ясно небе. Това не е дума, която се използва всеки ден.
- За това си прав.
Дилън Уолш потри врата си и направи няколко крачки из кабинета си на петия етаж в главното управление на ФБР във Вашингтон. Като за начало „Семафор“ беше малка операция. Участваха само четирима агенти, включително и той. Броят им беше ограничен по необходимост - нямаше нужда от тръби и фанфари, когато разследваш човека, хакнал компютърната система на Бюрото. Не и когато този човек беше Йън Принс. Предохранителните мерки ставаха двойно по-строги, когато Принс държеше в джоба си основния ти съперник в организацията.
Отделът за разследване на киберпрестъпления беше формиран преди пет години, за да помогне в справянето със заплахи за националната сигурност като удари срещу компютри или по-точно опити за хакване - незаконно проникване в правителствени системи или системи на частни предприемачи. Затова Уолш следеше съвместната работата на екипа си с всички членове на разузнавателната общност на САЩ (ЦРУ АНС, Министерството на вътрешната сигурност и т.н.), както и с щатските и местните правоохранителни агенции. През тези пет години първият „пожарен“ екип от десет души се беше разраснал в сто отдадени на работата си агенти, като почти всички имаха научни степени по компютърни науки, а задачата им беше да предотвратяват прониквалия в компютри и мрежи, кражби на самоличност и интернет престъпления.
В Бюрото съкращението на отдела за разследване на киберпрестъпления би трябвало да бъде ОРК, но помежду си агентите го наричаха „Специални интернет дейности“ или СИД. Така се избягваше и объркването с другия ОРК, или отдела за разследване на криминални престъпления.
- Все пак - продължи Уолш, - това, че тя го е казала, само по себе ни се означава нищо.
- Тя знае, че Дон Бенет прикрива нещо. Това й стига. Познавам я, Дилън, тя няма да се откаже, докато не открие истината за смъртта на мъжа си.
- И аз не бих се отказал.
Бел сръбна кафе от чашата си.
- Чува ли се нещо от Мейсън?
- Вчера е летял дотам, за да наглежда нещата. Демонстрация на загрижеността на Бюрото за един от нашите.
- На такова прилича.
- Мейсън продължава да дрънка едно и също. Той смята, че ако на УАН, на Йън Принс или на онзи негов суперкомпютър се случи нещо лошо, това ще застраши способността на АНС да си върши работата. А нашата работа не е да спрем лошите типове да си врат носовете из нашите компютри само и само Мейсън и Императора да могат да правят каквото си искат.
- За това не знам - каза Бел, - но ми е ясно, че ако вярваме, че Мери Грант ще продължи да рови, значи Йън Принс ще направи същото.
- Именно - кимна Уолш, като стана и отиде до прозореца, за да погледне през алеята към белия обелиск на Вашингтонския монумент и сградата на Смитсоновия институт. - Точно на това разчитам.
37
- Не мога просто да седя тук - каза Джеси на майка си в кухнята. - Депресиращо е. Вчера пропуснах курс. Не мога и днес да го пропусна.
- Трябва да си тук със сестра си.
- Грейс е добре. Може да отиде при Креймърови и да си играе.
- Джес, моля те - изгледа я Мери. Изражението й стана по- строго, а устните й се опънаха по зъбите. - Не и днес.