- Но... - Джеси се опита да приложи номера на Грейс. Държеше ръцете си до тялото и не се прегърбваше. По-трудно й беше да говори с изтънял и звънлив глас като сестра си. - Добре, мамо. Ще остана, ако имаш нужда от мен.
- Благодаря ти, захарче. Много мило от твоя страна. Оценявам го.
Мери сведе глава на една страна, изражението й омекна и от раменете й сякаш падна някаква тежест.
- Като се замисля, Грейс наистина ще е добре.
- Сигурна ли си? Не е чак толкова наложително да ходя.
Мери се усмихна и погледна часовника си.
- Курсът започва в единадесет, нали?
- От единадесет до един. Но след това мога да се помотая.
Джеси се сепна и си напомни да внимава какви думи използва. Родителите смятаха, че „да се помотая“ означава да си потърсиш малко трева или да извършиш престъпление, за което ще попаднеш в затвора.
- Искам да кажа, че бих могла да остана и да поговоря с преподавателя. Той е адски умен.
- Професор Грич?
- Не, асистентът Лайнъс. Той води курса.
- Лайнъс? Не съм го чувала. Като Лайнъс и Чарли Браун от комикса „Фъстъчетата“ ли?
- Да - каза Джеси любезно и чуруликащо като Грейс. - Точно като тях.
Майка й я изгледа и тя реши, че е прекалила, но Мери взе ключовете за колата.
- Готова ли си?
Грейс кимна, като полагаше всички усилия да не изглежда твърде ентусиазирана.
- Годни сме за действие - потвърди тя. Това беше един от изразите на баща й, останал от времето, когато е бил в армията, в корпуса на морските пехотинци или някъде там.
- Ще кажа на Грейс.
Мери тръгна към вратата, но се спря почти на прага.
- Джес?
Ето на, помисли си Джеси. Сега ще си промени мнението.
- Да, мамо?
- Смяташ ли, че би могла да останеш на курса до два часа? Твърде далече е да се връщам и после пак да излизам, за да те взема, а и имам няколко задачи.
Джеси се насили да преброи до три, преди да отговори.
- Да, мисля, че бих могла.
- Добре. Няма да закъснея и минутка след това.
Когато Джес влезе в класната стая, тя вече беше пълна. Смъкна раницата от рамото си и тръгна по пътеката към мястото си, като усещаше, че всички я гледат. Тя беше не само най-младият курсист, но и единственото момиче. Повечето от другите бяха сбирщина загубеняци и цупльовци, които искаха да попаднат в хайтек компаниите в Редмънд. Но не и Гарет. Тя го мерна с периферното си зрение. Беше почти готин, стига да си падаш по високи типове с права руса коса, влизаща в очите им, вечно усмихнати и говорещи с всички. Забеляза, че беше с тениска на британската рок група „Мъмфорд енд Санс“. Странна птица.
Асистентът Лайнъс влезе в стаята с чаша кафе в ръка. Строго погледнато, той беше д-р Янковски, но беше казал на всички да му викат на първо име. Беше нисък, с брада и въобще не беше готин, но всички млъкнаха в секундата, в която го видяха.
- Здравейте - поздрави той и метна чантата си на бюрото. - Преди да започнем, г-н Кларк иска да каже нещо. Давай, Гарет.
Джеси сведе поглед към чина си и едва виждаше с ъгълчето на окото си как той става прав.
- Хмм... да - смути се Гарет. - Джеси, знаем, че в момента ти е тежко. Всички искаме да кажем, че наистина съжаляваме за баща ти. Смятаме, че си наистина страхотна, най-малкото защото си тук. Ти си на колко, на четиринайсет? Това е направо невероятно. И си много смела, щом се връщаш в курса толкова бързо. Така че... хмм, както и да е. Идвай, ще ти бъде все по- добре.
Джеси се опита да благодари и да го поправи, че всъщност е на петнадесет години, но думите заседнаха в гърлото й. Не смееше да погледне другите. Не можеше, иначе щеше да се разплаче. Някои от курсистите изказаха и лични съболезнования. Тя кимна, но не отмести поглед от чина. Усещаше, че Гарет я гледа. Вероятно нейната тениска на „Лед Цепелин“ не му допадаше, точно както и тя не харесваше неговата на „Мъмфорд енд Санс“.
Лайнъс обяви, че темата днес е разбиване на криптиращи алгоритми. Той изнесе лекция от деветдесет минути и изписа всички дъски с кодове. В един без петнадесет остави маркера на бюрото.
- В оставащия четвърт час ще правим тест. Не, не точно тест, нека го наречем състезание. Да видим кой най-бързо ще успее да измисли елегантно хакване. Или може би трябва да кажа дали някой ще успее да го измисли въобще.
Лайнъс обясни правилата и написа условието на дъската.