Выбрать главу

Проникнете в компютъра като администратори и пленете знамето. Съвсем просто. Победителят получава бутилка „Хайнекен“. Имате петнадесет минути. Давайте.

Джеси се озърна наоколо. Всички бяха заболи носове и тракаха по клавиатурите като луди. Гарет й метна поглед изпод вежди, забеляза, че тя го наблюдава, и направи ужасена физиономия, сякаш това беше най-трудната задача на света. Джеси отмести очи. Мислеше за откъса от кода, който беше открила в телефона на майка си. Никой в чата нямаше никаква идея какъв е и какво би трябвало да прави. Все пак й казаха, че не е НИТРОН, но какъвто и да беше, беше уникален.

След още минута Джеси се съсредоточи върху условието. Беше добра в проникването в компютри и реши да се пробва. Какво имаше да губи?

Времето изтече.

Лайнъс Янковски огледа стаята, като се подсмихваше, сякаш знаеше, че никой не е открил решението.

Кой може да ми каже отговора?

Петима студенти вдигнаха ръце, повечето бяха от за- лизаните отличници, които се целеха в „Майкрософт“ или в „Оракъл“. Лайнъс ги повика един по един, написа отговорите им на дъската и ги отхвърли също един по един, като направо ги разкъса на парчета, без да пести реплики от рода на „Благодаря, умнико, но не“, „Няма как да сбъркаш повече“ и „Сериозно, това ли е най-доброто, което измисли?“. После застана в средата на залата.

Някой друг? Не се стеснявайте, очаква ви само позорно унижение и силно неудобство.

Джеси продължаваше да гледа надолу и беше скрила отговора си с ръце.

Гарет? - обърна се асистентът към него. - Имаш ли нещо за мен?

Успях да кракна само пет или шест хеша.

Има над десет сайта, които биха могли да ти покажат как да го направиш.

Съжалявам, Лайнъс. Може би другия път ще се справя по-добре.

Преподавателят мина надолу по пътеката.

Джеси? Написа ли нещо? Поне нещичко?

Тя трепна, като чу името си. Усети, че Лайнъс я гледа, и се размърда в стола си.

Нищо? А някой друг?

Лайнъс отново се подсмихна, като изглеждаше изключително доволен от себе си.

Добре тогава...

Ами... - обади се Джеси.

Госпожице Грант?

Джеси вдигна глава. Всички други курсисти бяха вперили погледи в нея.

Чакаме ви.

Джеси погледна хората в очите, като прие предизвикателството от всеки, а нещо в нея набираше сила.

Имате цялото ни внимание - каза Лайнъс.

Лесно е.

Джеси излезе отпред, нахвърля отговора върху дъската и започна да обяснява решението си.

Ето - каза тя, като приключи и седна. - Знамето е пленено.

Лайнъс огледа работата и се върна до чина й.

Никога преди не сте виждали тази задача, нали? - прошепна той, като се беше привел толкова, че брадата му можеше да я одраска по бузата.

Джеси поклати глава.

Заклеваш ли се?

Заклевам се.

Добре. Приключихме с това.

Джеси се почувства обезсърчена. Беше уверена, че отговорът й е верен.

Лайнъс бръкна в чантата си и извади бутилка „Хайнекен“. Дръпна халката на капачката със зъби и изгълта бирата. Оригна се, мина по пътеката и остави празната бутилка на чина на Джеси.

Поздравления, госпожице Грант. Отговорът ви е точно в десетката.

Целият курс гръмна от овации. Гарет скандираше името й. Джеси гледаше право напред, гърдите й се издуваха от гордост, а бузите й внезапно пламнаха и станаха по-горещи от Слънцето.

Лайнъс се наведе и прошепна:

Не съм казвал, че бутилката ще бъде пълна.

38

С настоящето обявявам сесията на изслушването при закрити врати на Сенатската комисия по разузнаване за открита.

Йън зае мястото си на масата на свидетеля и намести възела на вратовръзката си. Адвокатът му седна до него и го потупа по ръката, сякаш Йън беше обвиняем и имаше нужда от подкрепа. Той прие потупването като нещо, което се включва в адвокатската такса от седемстотин долара на час. Питър Бригс седна зад него заедно с тримата помощници на адвоката. Те взимаха по четиристотин долара на час. За тези пари може би трябваше да държат Бригс за ръката.

Събрали сме се за шестмесечния преглед на нашата програма за съвместно подпомагане с „УАН Технолоджис“ - каза сенатор Бейли Фиск от Тенеси, председател на подкомисията. Той беше възрастен, енергичен и през последните двадесет години неизменно носеше тупе, сякаш направено от стоманена вълна.