- „УАН Технолоджис“ е представена от Йън Принс, основател и председател. За протокола бих искал да изразя нашите най-дълбоки благодарности за вашето присъствие днес и нашето признание за дългогодишно сътрудничество с правителството на Съединените щати. Добре дошъл, г-н Принс.
- Удоволствието е мое - отвърна Йън. - Все трябваше да направя нещо, за да си заслужа паспорта и гражданството, нали?
Той огледа четиримата мъже и двете жени, седящи пред него на издигнат подиум. Познаваше ги лично, всъщност доста по-добре, отколкото те самите подозираха. Сенатор Фиск и сенатор Боудън бяха клиенти на „УАН Мобайл“. Той рутинно записваше всичките им разговори и запазваше снимките и съобщенията от телефоните им.
Знаеше например, че сенатор Фиск въртеше авантюра с двадесет и един годишен стажант мъж (имаше снимки и текстови съобщения със сексуално съдържание) и че сенатор Боудън беше отказала да се лекува от зависимостта си от алкохол и медикаменти. Наскоро се беше сдобил и с един разговор между сенатора и съпруга й, в който тя с пиянски глас му заявяваше, че да се наслади на две бутилки каберне на вечер е нейно право и че „американският народ може да ходи да се шиба“, ако си мисли, че тя е пияна.
Йън не възнамеряваше да използва тези материали... засега. Приемаше ги като бели пари за черни дни. Струваше си да си по-спестовен.
- В дневния ни ред днес са включени четири точки - каза Фиск. - „Обелиск“, „Ос“, „Розета“ и „Прайм“. Ще започнем с „Обелиск“.
Йън се усмихна любезно. Имаше публичен Вашингтон и скрит Вашингтон. Първият действаше в полза на медиите и на несъзнаващото гражданство. Вторият правеше каквото смяташе за нужно и плюеше на критиците.
Публичният Вашингтон бичуваше разузнаването за твърде ревностната му природа и за намесата му в неприкосновеността на личния живот в името на борбата с международния тероризъм и наднационалната престъпност. Същевременно обвиняваше корпоративна Америка (Йън и другите като него, притежаващи най-големите технологични компании), че твърде бързо и твърде охотно приема изискванията на разузнавателната общност.
През цялото това време скритият Вашингтон измисляше още по-мащабни и сложни начини да продължи да събира всякакви разузнавателни данни, които биха помогнали за защитата на гражданите, и падаше на натъртените си и окървавени колене да моли частния сектор за сътрудничество.
- Ако ми позволите - започна Йън, - бих искал още веднъж да отклоня щедрото предложение на правителството да ни компенсира за всички предоставени услуги. Като глобален гражданин на тази страна УАН с удоволствие ще поеме всички правни и административни разходи на нашите адвокати и екипи по поддръжка, които се занимават с „Обелиск“.
Сега беше негов ред да потупа адвоката по ръката.
- Слава Богу, те не са толкова скъпи, колкото личният ми съветник, който седи днес до мен.
Сенатор Фиск се изсмя лаещо и тупна с длан по масата. Той и Йън бяха две добри стари момчета, които се разбираха просто прекрасно. Липсваше им само бутилка от специалното уиски на неговия щат, макар че Йън, разбира се, не пиеше.
- И така, „Обелиск“. Докъде сме стигнали? - запита сенатор Фиск.
„Обелиск“, доскоро известен като „Призма“, беше програма, която разрешаваше на правителството достъп до централните сървъри на УАН и на всеки от по-големите интернет доставчици. Правителството филтрираше целия интернет трафик - както вътрешния, така и международния, и търсеше ключови думи, които биха могли да подскажат за предстоящи терористични актове и да разкрият хора или организации, неприятелски настроени към каузата. Самата „кауза“ обединяваше всичко, имащо макар и далечно отношение към националната сигурност на Съединените американски щати.
Щом филтрите засечаха някоя от ключовите думи, правителството представяше на УАН заповед, с която изискаше копия на всички имейли и/или други комуникации, свързани със собственика на акаунта, което включваше скайп, интернет търсения, безжични комуникации и така нататък. Често дори само една червена лампичка водеше до лавина от лична информация.
- Докъдето и да сме, това ни води до „Ос“ - уточни Фиск.
В „Ос“ участваше софтуерният отдел на УАН. Инженерите на Йън оставяха задна вратичка в целия софтуер, предназначен за международни продажби и експорт - програми за текстообработка, електронни таблици, презентации и бази данни, като така всеки с „универсален ключ“ или парола имаше пълен и неограничен достъп до тях.