Един от по-скорошните примери за работата на „Ос“ беше е „УАНУърд“, текстообработваща програма, лицензирана за Министерството на отбраната на Германия. Йън чинно беше информирал Пентагона, преди да подпише договора, а оттам бяха изискали той да включи в софтуера код, който автоматично копира всеки написан и съхранен от германските военни документ и го изпраща във Вашингтон.
За последната година подобни поръчкови кодове бяха включени в софтуер, продаден на институции и учреждения в Индия, Пакистан, Полша, Холандия, Индонезия, Сингапур, Франция и Япония. Но само Йън Принс имаше паролата за всичко.
- Преминаваме и към „Розета“ - подкани Фиск.
Концепцията на „Розета“ беше сходна, но касаеше хардуера, произведен от УАН - сървъри, рутери, суичове, лаптопи, таблети и те подобни. Всяко устройство имаше задна вратичка някъде в ДНК веригите си, без значение какво правеше и кой беше крайният потребител. Когато бъдеше продадено на клиент, към който правителството проявяваше интерес, Йън показваше как се влиза през скритата вратичка.
- И стигаме до последната точка от дневния ред - каза Фиск. - „Прайм“.
Йън се поизправи в стола си. Първите два часа на изслушването бяха просто загрявка. Това вече беше основното събитие.
Фиск погледна към колегите си на подиума.
- Подкомисията подготвена ли е да предложи препоръките си относно покупката на хардуер и софтуер на УАН за новата интранет мрежа, разработвана за Централното разузнавателно управление?
„Прайм“ се наричаше свръхсекретна комуникационна мрежа или интранет, специално разработвана за ЦРУ С нея управлението щеше да избегне отворения формат на интернет. В съчетание с „Титан“ в АНС в Юта „Прайм“ щеше да осигури на Йън пълен достъп до всички разузнавателни мрежи на Съединените щати.
Питър Бригс сложи ръка на рамото на Йън.
- Шефе, приключвай с това. Имаме проблем.
Йън вдигна пръст.
- Само минутка, сенатор Фиск.
- Разбира се, г-н Принс.
- Какво има? - прошепна Йън през насилената си усмивка. - Надявам се не е Гордън Мей.
- Не - отвърна Бригс. - Жената е.
Нямаше нужда да пита коя жена. Напоследък имаше само една.
- Сега пък какво?
- Разпитва за „Семафор“.
- Как така?
- Ами така. Сега това е най-важното.
Йън се извърна към подиума.
- Моля, продължете, сенаторе.
Отговори на следващите въпроси колкото се можеше по- сбито и кратко. Това беше най-дългият час в живота му.
39
Танк Потър провери изписания на бордюра номер и угаси двигателя. Без да помисли, бръкна под седалката за подкрепително. Една оголена пружина го убоде по пръста, той подскочи и си трясна главата във волана. Старите навици умират трудно.
Пречистеният Танк отиде до вратата и натисна звънеца със стабилна ръка. Имаше домашния номер на семейство Грант, но не се беше обадил предварително. Първо правило на журналиста - никога не позволявай да знаят, че идваш.
Едно бледо момиче по клин и тениска отвори вратата.
- Здравейте.
- Здравей - каза Танк. - Майка ти вкъщи ли е?
- А кой пита?
-ТанкПотър. Аз съм репортер. Получавате ли „Стейтсмън“?
- Това какво е?
- Вестник. Виждала ли си го?
- Мама чете „Ню Йорк Таймс“ онлайн. Ние сме абонирани за списание „Пийпъл“.
Момичето протегна ръка.
- Казвам се Грейс. Радвам се да се запознаем.
Ръчичката й направо изчезна в лапата на Танк.
- И аз се радвам.
- Много си грамаден.
- Майка ми искаше да е сигурна, че всички ще ме забелязват.
- Получило й се е. В момента мама я няма. Води сестра ми на лятно училище. За татко ли сте дошли да питате?
- За него. Съжалявам за случилото се.
- Не можем да разберем как някой толкова умен като него ще допусне някой лош тип толкова близо, че да го застреля.
- Майка ви ли казва така?
- Не. Аз го казвам. Тя все още е много разстроена, че е изтрила гласовото съобщение на тате. Обвинява сестра ми, но Джеси се кълне, че само е разкодирала телефона и не е пипала съобщението.
- Разбирам - усмихна се Танк, сякаш знаеше за какво говори тя. - Имаш ли представа кога майка ти ще се...
Свиренето на автомобилни гуми при острия завой към алеята го прекъсна. Един новичък „Нисан“ спря точно пред предната врата.