Изображенията изпълниха екрана, по шест снимки на всеки ред, а редовете бързо се натрупаха толкова много, че трябваше да скролнат с мишката надолу. Първата снимка беше на състезател по американски футбол, тичащ по терена.
- Танк Потър - прочете надписа Къртицата. - Никога не съм го чувал.
- Знам, че не си. Но той беше почти известен.
- Я да проверим по-дълбоко.
Къртицата зададе на „ПитПат“ търсене за по-подробна и лична информация. Името Хенри Тедеъс Потър ги отведе до регистъра с недвижимата собственост, където видяха, че той е собственик на къща в Теритаун и бивш собственик на къщи на „Бланшард Драйв“ и ул. „Ред Ривър“. Семейният тръст на Потърови се споменаваше и в уведомление за банкрут на името на г-жа Джоузефин Уилис Потър, където беше посочен един син, Хенри Тедеъс, както и датата и мястото му на раждане.
„ПитПат“ извърши всичко това за 0,0005 секунди.
- Все още чакаме за джакпота - каза Къртицата. - Ето го!
Името на Потър в съчетание с датата и мястото на раждане помогна на програмата да извади партиди номера на социални осигуровки, издадени в Хюстън на рождения ден на Потър или малко по-късно. Алгоритъмът отново и отново сравняваше името на Потър с вероятния номер на социалната осигуровка. Шансовете за успех при всеки опит бяха малки, но програмата упорито проверяваше всичките, докато накрая не откри съответствие, в този случай кредитен доклад, в който присъстваха и последните четири цифри на номера на социалната осигуровка.
Къртицата изчете всичко до края на списъка. За десет секунди беше научил за Хенри Тедеъс „Танк“ Потър повече, отколкото най-близките му приятели щяха някога да узнаят. Разбра например, че е обеднял наследник на някогашно голямо състояние, че е бил звезда в университетското първенство по американски футбол, минало спортно величие в колежа, че е разведен, баща на две деца, които живееха с майка им в Арканзас, и е журналист.
- В крайна сметка никакъв приятел на семейството не е - обобщи Джолана. - Репортер е.
На екрана се появи последната снимка. Беше фотографията на Танк Потър от полицейското управление преди две нощи.
- И пияница - усмихна се самодоволно Къртицата.
40
Часът свърши.
Джеси не бързаше да си прибере лаптопа и държеше под око предната част на залата, където по-възрастните курсисти разговаряха с Лайнъс. Обикновено тя първа отиваше при него, но днес си имаше причина да почака.
- Това беше просто хипер супер - каза Гарет, като седна до нея и отметна русата коса от лицето си. - Дори не сме говорили за това. Как го направи?
- Предполагам, че просто се сетих.
- Може би ще ми обясниш. Искаш ли хамбургер или нещо друго за обяд?
- Ядох по-рано.
- Ами кафе? Мога и да те откарам до вас, ако искаш. На осемнайсет съм. Имам книжка.
- Майка ми ще ме вземе.
- Ами, хм... - заекна Гарет и Джеси изпита едва ли не съжаление.
- Госпожице Грант.
Лайнъс беше дошъл и стоеше пред чина й. Гарет се изправи, махна за довиждане, измънка „Ще се видим“ и побърза да излезе.
- Здрасти - каза Джеси.
Лайнъс седна до нея.
- И така, млада лейди. Имате ли нещо против да ми кажете как успяхте да го направите?
- Вече обясних.
- Имам предвид как сте се сдобили с тези знания.
- Просто ми изглеждаше очевидно.
- Наистина? Обикновено това не е дума, която чувам относно сложни алгоритми за разкодиране, но щом казваш. Защо не се обади още когато попитах първия път?
- Не харесвам вниманието - отвърна Джеси. - Направо полудявам.
- Скромност. Каква концепция само.
Лайнъс гледаше Джеси, без да мига.
- Знаеш ли кой е последният човек, решил тази задача? Грубиянина на „ДефКон“ миналото лято. Направи го и спечели „Плени знамето“.
- Грубиянина я е решил?
- Не само той, но той беше най-бърз. Точно за пет минути. Аз бях трети, на три минути след него. А на вас, госпожице Грант, ви трябваха тринадесет минути и седемнадесет секунди.
- Но, откъде знаехте, че аз...
- Наблюдавах ви. Никой от другите умници в курса нямаше никакъв шанс. Впечатлен съм, госпожице Грант.
Лайнъс стана, взе си чантата и бездънната чаша с кафе.