- Ще се оправим с това, като се върнем. Дотогава...
Бригс вдигна ръка и го прекъсна. Държеше телефона до ухото си, а лицето почервеня още повече.
- Какво каза?... Кой?... Какво?... Ох, Исусе Христе! Мамицата му!
- Какво има? - попита го Йън.
Бригс остави телефона си на масата.
- Тя си има посетител. Репортер от вестник. Още ли искаш да изчакаме, докато се върнем?
42
Танк седеше с Мери Грант на масата в кухнята. Беше благодарен, че не е отвън в жегата и още по-благодарен за студения чай, който тя му предложи. Беше разбрал, че тя не е от Юга, тъй като в чая нямаше нито достатъчно лимон, нито достатъчно захар. Но беше студена течност и беше изпил половината чаша, дори преди да разбере.
- Добре, защо смяташ, че от ФБР лъжат - попита той, като остави чашата.
Мери седеше на ръба на стола и излъчваше притеснение от всяка пора на тялото си.
- Според тях случаят е разкрит и вече е приключен. Джо е позволил на въоръжен информатор да се качи в колата с него и информаторът го прострелял.
Танк извади телефона си, остави го на масата и помоли за разрешение да запише разговора. Мери кимна и продължи. Разказа за гласовото съобщение, което беше получила от съпруга си (Танк сметна, че това е същото съобщение, за което беше споменала и Грейс), и за противоречивото и нервно поведение на Дон Бенет.
- Първо искаше да вземе телефона ми, а след това не искаше да има нищо общо с него. Отказа ми в прав текст да ми помогне за съобщението. Защо?
- Може би е знаел какво се казва в него.
- Цялата история просто не се връзва - каза Мери, вече по- спокойна. - Лекарят рече, че куршумът, убил Джо, е засегнал гръбначния стълб. Това би го парализирало от гърдите надолу на секундата. След това не би могъл да простреля който и да било. Просто не разбирам - въздъхна тя и погледна Танк в очите. -А най-вече, г-н Потър, просто знам, че те лъжат. Познавам Джо и знам, че той не би се забъркал в такава ситуация. Вие сте на ред. Защо дойдохте?
Танк допи студения си чай. Не беше сигурен колко да й разкаже. Тя не биваше да знае, че той също имаше някои въпроси относно кой кого е прострелял. Едно от основните правила на репортера беше да не разкриваш много-много идеите си.
- Споделям мнението ви, че от ФБР съвсем не са били внимателни с този случай - каза той. - Ако успеем да открием кой е бил информаторът, ще сме много по-близо до изясняването на нещата. Може ли да ми кажете нещо, по което съпругът ви е работил наскоро?
- Причината да дойдем в Остин уж беше Джо да работи по слушай на корупция в градската управа, но това беше лъжа. Никакъв такъв случай нямаше.
- Откъде знаете?
- Просто знам.
Тя се поколеба за миг, но продължи:
- Той работеше по нещо друго. Слушай, който беше започнал още в Сакраменто.
- Наистина ли? Преди колко време?
- Девет месеца. Може би дори десет. От миналия октомври или ноември.
Тази история беше златна, Танк го надушваше, но не искаше да прибързва и да притиска жената. Трябваше да я остави сама да изкаже подозренията си. Тя му наля още студен чай и се обърна да вземе чаша и за себе си. Сърцето на Танк заби по- силно. Тя щеше да се разприказва.
- Ето какво знам - каза тя, като седна и се втренчи в него с решителните си сини очи. Описа подробно действията си след смъртта на съпруга си - как е претърсила дрехите му и е намерила бордната карта, как е узнала за тайните му пътувания до Сан Хосе, започнали още през ноември и продължили до миналата седмица, как е открила за контактите му със съдия Карузо, а накрая разказа и за странната реакция на бившия партньор на съпруга си Ранди Бел, когато тя споменала думата семафор.
- Нещо от всичко това звучи ли ви смислено? - попита го тя накрая.
- Не смятам, че е необичайно агент на ФБР да работи по поверителен случай. Но ако вие смятате, че има нещо объркано, вероятно е така.
Танк отмести очи, тъй като не искаше да става част от надеждите й. Погледна ръцете си и забеляза колко отвратителни са ноктите му. Вероятно целият изглеждаше така. Вдигна очи и видя, че Мери все още го гледа. Проблемът му беше, че винаги беше честен до глупост. Директният разговор беше пролуката в бронята му.
- Снощи ходих до патологията - каза той. - Опитах се да разбера нещо за информатора. Не успях, но видях нещо, което ме убеди със сигурност, че от ФБР не казват истината. Не е много приятно.