- Продължавайте, г-н Потър, ще сметна, че съм била предупредена.
Танк се постара по възможно най-внимателния начин, на който беше способен, да й каже, че раните на Джо Грант и на неговия информатор с неизвестна самоличност не са били нанесени от пистолет и затова не съвпадат с официалното обяснение на ФБР.
- Какво се опитвате да кажете? - запита Мери.
- Онзи лекар в болницата ви е казал истината. Вашият съпруг е нямало как да простреля информатора. Не смятам, че и информаторът е стрелял в него. Моето мнение е, че вашият съпруг и информаторът са били убити от трето лице, при това с пушка, а не с пистолет.
Мери Грант се облегна в стола. Той виждаше как тя се опитва да осмисли чутото и сякаш почти не по своя воля стига до заключението, че подозренията й са били оправдани. От ФБР лъжеха. Съпругът й е бил убит, а някой дирижираше операция по прикриването на този факт. Очите й се насълзиха и за момент Танк си помисли, че тя ще се пречупи и ще се разплаче. Тя погледна встрани и си пое дълбоко въздух. Сякаш погълна камък и чертите й се стегнаха в мрачна гримаса.
- Казвали ли сте това във вестника? - попита тя.
- Не съвсем.
- Защо не?
- За мен е важно първо да се сдобия с необорими доказателства. Само моето мнение не е достатъчно.
- Но вие сте видели телата...
- Дори и така да е. Трябва ми доказателство.
- Направихте ли снимки?
- Не е позволено - излъга Танк, без да му мигне окото.
- Аутопсията няма ли да разкрие с какъв куршум е бил убит съпругът ми?
- По принцип може.
- Снощи говорих с г-н Фийли от погребалното бюро. Той каза, че от ФБР ще задържат тялото на съпруга ми за още няколко дни. Резултатите трябва да докажат, че това, което твърдите, е вярно.
- Всъщност аутопсията няма да се извърши тук. Пращат тялото на съпруга ви в криминологичната лаборатория на ФБР в Куонтико. Там ще го аутопсират.
- Това нормално ли е?
- Не бих могъл да знам. Но аутопсиите се извършват в окръга, където е настъпила смъртта.
- По принцип. Значи ще откраднат тялото му, за да прикрият какво е станало.
- Не бързайте толкова - успокои я Танк, макар че хранеше същите подозрения. - Нямаме идея защо искат да пратят тялото в Куонтико. Може да има поне десет други причини за извършването на аутопсията там.
- Кога ще транспортират тялото на съпруга ми?
- По някое време след дванадесет часа на обед.
- Днес?
- Да, госпожо.
Мери скочи бързо на крака и метна чантата си на рамо.
- Грейс! - извика тя към стълбите. - Ще те заведа при Кери. Трябва да тръгваме. Веднага!
Танк се изправи, а Мери грабна ключовете от колата и изведе дъщеря си навън.
- Къде отивате? - попита той.
- До центъра. До патологията. Няма да им позволя да вземат Джо без бой.
43
Мери отиде до колата си и се спря, преди да се качи.
- Вие няма ли да дойдете?
Танк Потър стоеше и я гледаше с ръце в джобовете, наклонил рошавата си глава.
- Не е моя работа да се карам с ФБР - каза той.
Мери стъпи с един крак извън колата. Осъзна, че е отишла твърде далеч. Той гонеше история и материал за вестника, но тя преследваше много повече.
- Не очаквам да ми помагате, г-н Потър, но не бих имала нищо против един свидетел.
Потър не помръдна и с нищо не показа, че ще тръгне с нея.
Мери се качи в колата и запали двигателя. С почуда за- беляза, че бензинът й е на привършване и стрелката сочи към резервата.
- Не потегляйте още - повика го тя, докато Танк се качваше в джипа си. Мери бутна вратата с лакът, изскочи от колата и се затича нагоре по улицата. - Имате ли достатъчно бензин да ме закарате до центъра?
Пет минути по-късно джипът боботеше по „Мопак“, а скоростомерът приближаваше сто и двадесет километра в час. Мери седеше сковано, държеше се с една ръка за подлакътника и беше стъпила от двете страни на зеещата в пода дупка, като се молеше да не се натъкнат на камък или на някакъв случаен клон.
- Добре ли сте, г-н Потър? Преди малко ми изглеждахте малко бледен.
- Нищо ми няма - отвърна Потър с анемична усмивка. Ако тя не си беше помислила, че той е с махмурлук, сега си помисли точно това.
Обедният трафик беше слаб. След десет минути прелитаха край ботаническата градина, Потър зави на изток по шосе 183, край което се редяха гигантският нов комплекс на „Епъл“, „Национални полупроводници“, Ай Би Ем, а накрая и на „УАН Технолоджис“. Мери се сети за Джес, нейния малък Бил Гейтс... Не, кой беше онзи, когото тя веднъж беше нарекла „най-великия програмист“. Нейният собствен малък Грубиянин.