- Не знам - отвърна Къртицата. - Но мога да ти кажа накъде са се запътили. Към кръстовището на Дванадесета улица и улица „Сабин“.
Йън Принс и Питър Бригс се намираха на десет хиляди и шестотин метра над земята и на хиляда и триста километра оттам, но също изслушаха разговора на Танк Потър с Карлос Канту.
- Изчакайте в готовност за инструкции - каза Бригс, когато Потър затвори.
Йън прекоси салона и седна на работната си конзола. На една карта на Остин в реално време се показваше местоположението на автомобила на Потър и движението му на юг по магистрала 35. Той си сложи слушалки и отвори директна линия към хората на Бригс на земята.
- Защо отиват към моргата?
- Не знам - отвърна Къртицата.
Йън имаше свои идеи по въпроса и те се въртяха около възможността Потър да е открил, че версията на Бенет за събитията в Дрипинг Спрингс се различаваше сериозно от действителността.
- Дайте ми историята на разговорите на Потър.
На монитора се появи списък с телефонни номера. Йън го прегледа и видя, че Танк Потър е говорил с Карлос Канту, човека, на когото се беше обадил преди минути, и предишната вечер.
- Потър пращал ли е някакви съобщения?
- Едно - каза Къртицата. - Предавам го в момента.
Текстовото съобщение се появи на екрана в отделен прозорец. Пишеше: „Тук съм. Чакам отвън.“ Беше изпратено в 21:07 часа.
- Разровете и ми дайте джипиес координатите на мястото, от което е пратено съобщението.
- Пратено е от „Сабин“ № 1213. Патологията на окръг Травис.
Питър Бригс стоеше до Йън.
- Потър сигурно е ходил до моргата снощи. Според доклада от разследването на случая Грант и Старк са били убити с по един изстрел от снайперска карабина. Ако Потър е огледал телата, значи е разбрал, че версията на Бенет е погрешна. Не е чудно, че е отишъл при Мери Грант. Мисли, че е напипал материал за добра статия.
Йън свали слушалките и се отдалечи до един по-тих ъгъл на салона, за да проведе личен разговор по телефона.
- Мейсън.
- Здрасти, Ед. Идват ти гости.
- Какво става? - попита Едуард Мейсън.
- Към теб са тръгнали Мери Грант и един репортер от „Стейтсмън“. Тя не е особено щастлива, че ще местиш съпруга й в Куонтико.
- Откъде, по дяволите, тя знае за това? А като стана дума, ти откъде знаеш?
- Покажи малко уважение. Ние сме тези, които хакнаха мейнфрейма ви. Просто свикни с идеята, че знаем всичко.
- Английско копеле.
- Какво беше това, Ед? Нещо не разбрах.
- Нищо.
- Предлагам ти да побързаш с твоята работа. В момента госпожа Грант се движи в дясната лента на магистрала 35 и се насочва към изхода за Дванадесета улица. Според мен имаш шест минути.
44
Танк паркира от другата страна на улицата срещу сградата на патологията на окръг Травис, голяма двуетажна бяла постройка, простираща се на цяла пряка дължина.
- Давай - подкани я той. - Кажи им, че си най-близкият родственик. Имаш право да видиш тялото на съпруга си.
Мери излезе от колата и обиколи откъм предницата на джипа. Тръгна да пресича, но някакъв тъмен форд седан излезе от алеята, ускори рязко и я принуди да отскочи крачка назад. Отблизо го последва вай на патологията на окръг Травис. Преди да успее да пресече, мина още един форд, а шофьорът му я изгледа. Тя разпозна лъсналото плешиво теме и обвинителния поглед. Фордът натисна спирачки, гумите изсвириха и даде на заден. Дон Бенет смъкна прозореца.
- Какво правиш тук, Мери?
- Защо карате Джо във Вирджиния?
- Не е твоя грижа.
- Той ми е съпруг. Разбира се, че е моя грижа.
На мястото до шофьора седеше друг мъж. Беше по- възрастен, добре облечен и излъчваше власт. Беше виждала лицето му в бюлетин на ФБР или нещо такова, но името й убягваше.
- Отивай си у дома. Ние държим всичко под контрол.
- Каза го и преди два дни. Все още не ти вярвам. Какво криеш, Дон?
Бенет вдигна прозореца и подкара надолу по улицата. Мери се затича няколко крачки край колата, като удряше с юмрук по стъклото.
- Какво става, Дон? Какво е „Семафор“?
Фордът ускори, остави Мери зад себе си, подмина знак стоп и се изгуби от поглед. Мери изтича до джипа и скочи на дясната седалка тъкмо когато трети форд излезе от паркинга на патологията.
- Попитах го за „Семафор“.