- Това е нашият шанс да направим снимки как Бенет откарва тялото на съпруга ти в Куонтико.
- Не съм сигурна, че ще са от полза.
- Нека аз се погрижа за това.
Мери погледна часовника си и видя, че вече е два часът. Джес.
- Трябва да прибера дъщеря си от училище и вече закъснявам - притесни се тя.
- Може да те изчака.
- Но... - Мери потисна тревогата си. Джес щеше да се оправи. В интерес на истината тя беше свикнала да чака.
Танк продължи да шофира по-бавно от максималната разрешена скорост. Зад тях се беше образувала колона. Той намали още и даде мигач. Намеренията му бяха ясни - отказваше се от преследването. След няколко секунди колата отдясно ускори и им отвори пролука да минат. Танк се престрои точно когато подминаваха табелата
„ЛЕТИЩЕ ТОВАРЕН ТЕРМИНАЛ 500 м“.
Водещото „Тахо“ ускори. Автомобилът зад тях също се откъсна и целият конвой на ФБР се изгуби от погледа им за секунди. Забавеният трафик се втурна напред, колите се лееха край тях, сякаш бяха камък в забързан поток.
- Сложила ли си колана? - попита Танк.
- Да, защо?
- Дръж се.
Танк зави рязко вляво, като смъкна на трета предавка и натисна газта. Зад тях се чуха свирене на гуми и гневни клаксони. Джипът пресече и двете ленти и удари бордюра на разделителното островче между двете платна на магистралата. Предните гуми подскочиха и колата се приземи с разтърсващ гръбнака удар. Танк слезе от банкета в насрещното движение. И двете близки ленти бяха празни. Той прекоси магистралата и влезе в отклонението за включване.
- Внимавай! - изкрещя Мери.
На около петдесет метра един голям камион идваше право срещу тях. Мери виждаше единствено огромната му хромирана предна решетка и фаровете. Можеше да се закълне, че те гледат право в нея. Камионът изрева с клаксона си, Мери сграбчи подлакътника и се стегна за удара. Танк насочи джипа плътно вляво, вратата му се триеше в мантинелата, хвърчаха искри. Разминаха се с камиона на сантиметър, толкова близо, че ушите на Мери изпукаха от рязката смяна на въздушното налягане.
Тя покри главата си с ръце и изпищя.
Камионът отмина. Танк излезе от отклонението, зави надясно, мина под магистралата и продължи по пътя.
- Какво направи? - попита Мери, стиснала здраво дръжката на вратата.
- Нарича се „Страх по магистралата“. Стара колежанска игра.
- Ти сериозно ли? Имаш предвид, че си го правил и преди?
- Имах идеална видимост. Не бяхме в опасност и за секунда.
- Ами камионът?
- Е, тук ме хвана. Направо изскочи от нищото.
Мери пусна подлакътника, а уплахът й се смени с гняв.
- Защо го направи? И без това сме твърде назад, за да ги настигнем. Сигурно вече са се качили на самолета.
Танк не изглеждаше объркан или развълнуван. За пръв път от началото на деня не приличаше на човек, който всеки момент ще повърне.
- Имайте ми вяра, госпожо Грант. Ще стигнем там преди тях.
45
Конвоят на ФБР изчакваше на място при входа към пистата за частните самолети на международното летище „Бергстрьом“. Вратите се отваряха бавно.
- Закъснели сме - каза Мери.
Разделяха ги двеста метра. Танк Потър беше решил да мине по стария строителен път зад летищния комплекс. Беше по- дълъг, но нямаше ограничителни знаци, а колите бяха по-малко. Тя гледаше нервно как вратите продължаваха да се плъзгат. Черното „Тахо“ и другият високопроходим автомобил, които ги бяха заклещили на магистралата, се изтеглиха зад седаните. Последната кола даде назад и се извъртя, така че да блокира и двете ленти на пътя. Бяха ги забелязали.
Танк взе последния завой с твърде висока скорост и се насочи към входа на пистата за частните самолети. Вместо да спре при импровизираната блокада, той завъртя волана рязко наляво, качи се на бордюра, ускори по тревата край пътя и се върна отново на асфалта.
Вратата се беше отворила на три четвърти и първият седан помръдна напред.
- Намали - каза Мери.
Танк продължи да кара право към форда.
- Спри - настоя Мери. - Караш твърде бързо.
- Сега играта може да загрубее. Дръж се - каза Танк и натисна спирачката. Джипът поднесе и се блъсна в предния ляв калник на форда.
Агентите на ФБР се изсипаха от колите и обградиха джипа с извадени оръжия, насочени към Танк и Мери. Дон Бенет крачеше към тях.