- Излезте от колата!
Танк отвори вратата и стъпи на асфалта с вдигнати ръце.
- Беше нещастен случай.
- Млъквай, г-н Потър - пресече го Дон Бенет. - Считай се за арестуван.
Един по-млад агент мина зад гърба му и го удари с юмрук в бъбреците. Танк падна на коляно. Агентът изви ръцете му зад гърба и ги закопча с белезници.
- Няма да ви оставя да го откарате - обърна се Мери ядосано към Бенет.
- Мери, дръпни се, иначе ще те закопчая и теб.
- Нека всички се успокоим - намеси се слабият и властен мъж, като се приближаваше и закопчаваше сакото си.
- Господа, приберете оръжията си - нареди той, като се завъртя и махна на агентите да върнат пистолетите в кобурите.
- Госпожо Грант, аз съм Едуард Мейсън, заместник-директор на ФБР. Бих ли могъл да поднеса най-искрени съболезнования - както лични, така и от името на Бюрото?
- Знам как се казвате.
- Признавам, че не съм свикнал да блъскат колата ми на тарап.
- И аз не съм свикнала да ме блокират на магистралата.
Устните на Мейсън се стегнаха в нещо средно между усмивка и гримаса.
- Сигурна съм, че Дон Бенет ви е обяснил всичко по пътя насам - каза Мери. - Защо откарвате Джо в Куонтико?
- Законът изисква да направим аутопсия на тялото на съпруга ви, а нашата политика е да извършим процедурата във Вирджиния с нашия собствен доверен екип от лекари.
- Това не е вярно - обади се Танк.
- Разбирам, че вашето желание е Джо да бъде погребан в Бостън - продължи Мейсън несмутен. - Естествено, ние ще направим всичко по силите си да ви изпратим тялото веднага когато е възможно.
- Колко скоро би могло да е това?
- Не мога да обещая, но една седмица би трябвало да ни стигне. Най-много десет дни.
- За да извършите аутопсията? - не спираше Танк. - Тя вече би трябвало да е направена. Джо Грант и информаторът, с когото се е срещал, са били убити с по един изстрел от пушка с голям калибър. Защо се опитвате да запазите този факт в тайна?
Мейсън хвана Мери над лакътя и внимателно я отмести по- далеч от Потър и Бенет.
- Госпожо Грант, Мери, бихме ли могли да поговорим насаме?
Мери погледна през рамо към Танк Потър, паднал на колене с извити зад гърба ръце.
- Да - съгласи се тя.
Мейсън я поведе към колата си и двамата седнаха на задната седалка. Двигателят работеше и в купето беше хладно и приятно.
- Така - каза той и въздъхна многозначително. - Как, за Бога, се озовахме в тази ситуация?
- Дон Бенет ме излъга за обстоятелствата около смъртта на Джо. А сега вие откарвате тялото му от Остин, за да можете да излъжете за резултатите от аутопсията. Възнамерявам да открия как и защо е бил убит съпругът ми. Бих казала, че това обобщава нещата.
- Добре речено - кимна Мейсън. - Ясно. Стегнато. Не е като глупостите, които обикновено ми сервират.
- Не се дръжте покровителствено с мен.
- Нямах такова намерение. Предполагам, че и аз бих искал да узная същите неща. Дон ми каза, че сте получили обаждане от Джо, което е сигнализирало, че е в някаква беда.
- Точно така.
- Бихте ли могли да ми разкажете по-подробно какви са били думите му?
- Нима признавате, че сте излъгали мен и пресата за смъртта на Джо?
- По-скоро предполагам, че вие и аз може би работим за една обща цел.
Мери обмисли казаното от Мейсън. Ако искаше да чуе неговата версия на историята, трябваше да каже своята.
- Не си спомням всичките думи на Джо. Обаждаше се да ми каже, че е в опасност. Страхуваше се за живота си.
- Това ли е казал?
- Не толкова многословно.
- Но не е споменавал нищо конкретно за случая, по който е работел.
- Не.
- Нито пък за човека, е когото се е срещал?
- Вие не знаете ли е кого се е срещал?
- Знаем, но е важно нито вие, нито който и да било друг да знаете... поне засега. Нека бъда честен е вас, но, моля ви, това, което ще кажа, трябва да си остане между нас.
- Имате предвид, че не бива да казвам нищо на г-н Потър?
- Бих го оценил.
- Добре.
Мейсън си пое дъх.
- Джо работеше по един много деликатен случай. „Поверителен“ дори не е близко като описание. Не мога да навлизам в подробности, но ще ви кажа, че тази работа засяга най-високите нива на националната сигурност. Джо отложи повишението си във Вашингтон, за да продължи работа по него. Един ден, при това скоро, ще прочетеш за него във вестниците. Ще научиш всичко. Но засега трябва да си държим устите затворени. Това включва и пазенето на самоличността на информатора в тайна. Ако името му бъде разкрито, това ще има неблагоприятен ефект върху разследването. Бих казал дори, че направо ще го приключи. Знам, че не би искала да поставиш в опасност нещо, за което Джо е дал живота си.