Мери се взря внимателно в Едуард Мейсън, мрачното и официално лице на правителството. Забеляза добре подстриганата сива коса, вратът беше обран на два сантиметра над яката, непомръдващите сини очи, изгладената и закопчана риза и черната вратовръзка. Мейсън беше вторият човек в Бюрото и с лекота носеше мощта на службата си. Имаше солидното и вдъхващо сигурност излъчване, което обикновено се свързваше с пилотите на самолет, астронавтите или с филмовите звезди, които на екрана провеждаха отчаяни мисии въпреки обезкуражаващо ниските шансове за успех. Ако се съди по иглата за вратовръзка, той беше колега на Джо от морската пехота. Мъж на място. Джо с радост би го последвал в битка.
А Мери? Ами тя? Тя беше добър гражданин, лоялен и патриот. Дъщеря на семейство с горди традиции във военноморския флот. Коя беше тя, че да поставя под въпрос действия на ФБР? Коя беше тя, че да се съмнява в думата на Едуард Мейсън? Да откаже на честната му молба?
И все пак...
- Ами това, което каза Танк Потър? - попита Мери.
- За огнестрелните рани?
Мери кимна.
- Не бих се осланял много на думите на г-н Потър.
- Той е репортер. Работата му е да открива истината.
- Не точно - възрази Мейсън. - Той е бил репортер.
- Моля?
- Преди две нощи г-н Потър е бил арестуван за шофиране в нетрезво състояние. Вече не работи за „Стейтсмън“. От това, което разбрах, той е много болен човек. Може би бихте могли да допуснете възможността г-н Потър да ви е манипулирал, за да може да изфабрикува материал и да си върне работата. Така да се каже, задачата на репортера е да притиска източниците си, докато те не пропеят.
- Ами снимките?
- Снимки? На съпруга ви...
- И на информатора. Пистолет не може да причини такива рани. Или поне така казва г-н Потър.
- Може би ще е разумно да ги види експерт.
- Може би - съгласи се Мери.
Мейсън я изгледа с нетрепващите си очи.
- Единственото, което трябва да знаете в момента, е, че Джо загина геройски в служба на страната си. Съединените щати ще са едно по-безопасно място благодарение на неговата работа. Ще се погрижа пенсията му, която ще получавате, да бъде върху заплатата, която щеше да взима след повишението си в старшето ръководство. Когато всичко приключи, вие и семейството ви може да очаквате и похвала от президента.
- От президента? - изненада се Мери, макар че в момента мислеше единствено за огромния ефект върху семейните финанси, което би имало повишението му в старшето ръководство.
- Най-високите нива на националната сигурност, Мери.
Въпреки това тя любопитно настоя да разбере още нещо.
- Какво тогава е „Семафор“?
Мейсън наклони глава.
- Това пък какво е, Мери?
Намекът беше достатъчно ясен. Тя отново чу гласа на Ранди Бел, който й нареждаше никога повече да не произнася тази дума.
- Нищо - отвърна тя. - Сигурно не съм чула нещо правилно.
Мейсън сложи ръка върху нейната.
- Мери, ти си цивилно лице. Нашата работа може да бъде опасна. Мога ли да разчитам на думата ти, че повече няма да се натъкваме на теб... в твой собствен интерес?
- Да - каза Мери.
- Обещаваш ли?
Мейсън протегна ръка и тя я стисна, като го гледаше право в очите.
- Обещавам.
- Благодаря ти за съдействието. Виждам, че Джо е бил късметлия.
Мери посегна към дръжката на вратата.
- И, Мери - каза Мейсън, но вече със съвсем различен тон. Милият чичо беше заменен от адмирала в някое от мрачните му настроения. - Увреждането на автомобил чрез умишлен сблъсък е сериозно нарушение. Углавно престъпление. Добави към това и възпрепятстване на федерално разследване. Ти и г-н Потър за малко щяхте да си докарате сериозни неприятности. Не смятам, че децата ти трябва да видят майка си във федерален затвор, при това след като са загубили баща си.