- Благодаря, г-н Мейсън.
- Викай ми Ед, моля те.
Мери излезе от колата. Докато говореха на четири очи, някой беше дръпнал джипа от форда. Въпреки удара и оглушителния трясък от сблъсъка по колата на Танк Потър нямаше особени щети. Фордът нямаше такъв късмет, но изглеждаше годен за каране.
- Освободете Потър - нареди Мейсън, докато заобикаляше предницата на седана.
- Но... - възпротиви се Дон Бенет, като се забърза срещу началника си.
- Освободете го - повтори Мейсън.
Танк Потър се изправи и изчака, докато агентът преряза пластмасовите белезници. Мейсън се доближи до него и му прошепна нещо. Мери не чу какво, но Потър изстена. Тя реши, че е бил предупреден по същия начин, но без захаросаната глазура. Не си ври човката в делата на ФБР, иначе отиваш в пандиза.
- Свободен сте да си вървите, г-н Потър - каза Едуард Мейсън. - На ваше място бих си проверил спирачките.
- Благодаря, г-н Мейсън. Със сигурност ще отида с колата на преглед в сервиз.
Танк изгледа как Мейсън се запъти към автомобила си и отиде до Мери.
- Какво ти каза той?
- Вярно ли е? - отвърна му Мери с въпрос, изненадана от гнева, който се надигна в нея. Беше му бясна, той я беше манипулирал повече, отколкото Бенет или Мейсън. Техните действия, макар и от позицията на наемници, бяха оправдани в името на страната. Потър обаче гонеше чисто лични облаги.
- Кое? За шофирането под въздействие на алкохол? Да, вярно е. Но това не означава, че...
- И вече не си в „Стейтсмън“?
- Строго погледнато...
- Работиш ли там или не?
- Не, госпожо. Вече не съм служител на вестника.
- Значи си дошъл при мен, за да си изфабрикуваш статия и да си върнеш работата. Дойде в дома ми, за да ме притиснеш, докато се разприказвам?
- Да ви притискам? Откъде пък ви дойде наум? Аз съм репортер. Интервюирам хора. Задавам въпроси. Такава е работата ми. Не съм ви притискал.
- Ти си бил репортер - поправи го Мери, а гласът и тялото й трепереха от ярост. - Сега си просто безработен пияница, който притиска вдовици да издадат лична информация.
- Съвсем не е така. Нищо такова не правя. Питайте Мейсън, той знае, че не е така. Защо смятате, че местят телата?
Мери изпъна гръб и вирна брадичка.
- Нямам какво повече да ви кажа, г-н Потър. Оставете мен и семейството ми на мира, ще го оценя.
- Какво ви предложи той, лейди?
- Просто истината. И те съветвам следващия път да направиш същото. Довиждане.
Мери отиде до колата на Едуард Мейсън и почука по прозореца.
- Ще може ли някой от вашите агенти да ме откара у дома?
- С удоволствие.
- Извинявам се за неудобството. Няма да се повтори.
46
Когато „УАН 1“ започна спускането си към Остин, Йън беше в личните си покои и тананикаше мелодия от любимия си мюзикъл. „УАН 1“ беше изработен по поръчка „Боинг 737-900ER“, произведен по неговите изисквания. Разполагаше с прожекционна зала, фитнес, кабинет и спалня. Неговите помещения бяха в задната част на самолета. Кабинетът беше същият, като кабинетите му в Остин, Пало Алто, Гуанджоу и Бангалор, макар и по-малък като площ - килими в тъмен цвят, мебели от бреза, с оскъдно, но изчистено и ефективно оборудване.
- Искал си да ме видиш - каза Бригс.
- Влизай и затвори вратата - покани го Йън.
- Да не си ме викнал да си пеем песнички?
- Знаеш ли някоя?
Бригс изгледа Йън, сякаш беше луд.
- За какво си толкова щастлив, по дяволите? Имаме проблем и трябва да го приключим.
- Мислех си, че ти ми каза, че бил „уреден“. „По конец“. Веднъж или дали не бяха два пъти.
- Е, наречи ме джентълмен, ако щеш. Жените са ми слабост.
- И какво предлагаш?
- Не ти трябва да знаеш.
- Не чу ли какво каза Мейсън? Мери Грант се е извинила, че е попречила на разследването. Обещала е да не обърква нещата повече.
- Ти вярваш ли й?
Нямаше смисъл да отговаря на въпроса. Вярата беше нещо субективно, а Йън работеше със сигурни неща. Той излезе иззад бюрото си и седна. Бригс беше такъв, какъвто е, и никога нямаше да се промени.
- Покажи на дърводелеца пирон и той ще го закове с чук.
- Моля?
- Ти си дърводелец - каза Йън. - Да, със сигурност отличен дърводелец, но въпреки това дърводелец. Понякога е нужно да се намери по-елегантно решение.