Пръстите на Катарина го галеха с умението на експерт, напълно безстрастно. Гърбът му се изви като дъга и тя положи уста върху него. Йън си позволи да се освободи от напрежението, но устните му останаха плътно стиснати, за да заглушат всякакъв звук.
Катарина го избърса бързо и чисто.
- Йън, може ли да те попитам нещо?
- Да.
- Какво е станало с Одисей?
- Никой не знае. Умрял е, предполагам. Всеки трябва да умре.
Катарина се засмя и го изгледа със студените си сини очи.
- Да, Йън, всеки. Дори и ти.
Той я зашлеви.
- Никога повече не казвай това.
49
- Угасна - каза Къртицата.
- Как така?
- Сигналът изчезна.
- Нали току-що го следеше?
Джолана погледна през рамо. Къртицата стоеше на конзолата си със смъкнати на врата слушалки и не откъсваше очи от монитора. Джолана отново се концентрира върху пътя. Беше час пик и трафикът по магистрала 35 едва пъплеше.
- Откри ли го?
- Няма какво да откривам - отвърна Къртицата. - В единия момент предава ясно и чисто, в следващия угасва. Призрак.
Той пусна отново протокола за търсене, като въведе номера на мобилния телефон на Танк Потър. На екрана се появи съответстващият номер на апарата - единадесет знака с цифри и букви. Потър беше клиент на „УАН Мобайл“ и на теория би трябвало да е лесно да го засекат. Къртицата пусна пинг към номера. Пинг беше програма за проверка на достъпността до даден компютър, която пращаше съобщение с искане за отговор. Към апарата на Потър беше пратен сигнал, за да се установи местоположението му в реално време, замерено от вътрешния джипиес чип, какъвто имаше във всички телефони. Преди две минути апаратът, а вероятно и Танк Потър, се намираха в сградата на „Остин Америкън Стейтсмън“ на „Южно авеню Конгрес“ № 305. Сега обаче пулсиращата червена точка, която показваше местоположението му, беше изчезнала.
- Той знае - каза Къртицата.
- Време беше. Ти изтри снимките му преди около час. Целият му материал изпуши.
- Иди до последното му известно местоположение. Да се надяваме, че ще установим визуален контакт.
Джолана зави към паркинга на „Стейтсмън“ пет минути по- късно.
- Няма да е трудно да забележим прогнил от ръжда джип „Чероки“ - отбеляза той.
Къртицата се плъзна в предната седалка до него и огледа паркираните автомобили.
- Не ни върви - отбеляза Джолана, след като завърши обиколката на паркинга. - Сигурен ли си, че е бил тук?
- Джипиесът не лъже.
- Отишъл си е.
- Давам му десет минути преднина.
- Какво предлагаш? - подкачи го Джолана. - Да оближем пръст, да видим откъде духа вятърът и да познаем накъде е тръгнал?
- Отбий и си трай.
Джолана спря вана на празно място в задния ъгъл на паркинга.
- По-добре побързай. Бригс иска да се погрижим за тоя тип.
Къртицата започна трескаво да набира команди на конзолата. Въпросът не беше да познае накъде е потеглил Потър, а да анализира миналите му действия, за да предскаже къде, статистически погледнато, е най-вероятно да отиде. Правилният въпрос беше: „Къде би могъл да бъде открит Танк Потър след пет часа следобед?“
Къртицата първо изиска от сървърите на „УАН Мобайл“ да му дадат историята на движението на Потър между четири и шест следобед на базата на джипиес данните от телефона му. Като срок на търсене Къртицата посочи изминалите петдесет и две седмици с точки на данни от четири случайни позиции на всеки час. Цял калейдоскоп от почти три хиляди точки почти задръсти екрана. Веднага се виждаше, че беше прекарвал по- голямата част от времето си в редакцията на „Стейтсмън“ или близо до нея.
Къртицата стесни параметрите на търсенето само до четвъртъците, като запази срока от една година. Останаха около четиристотин точки, които само потвърдиха, че Потър рядко е напускал района от три квадратни километра около редакцията. Проблемът беше, че много от координатите бяха от моменти, когато Потър беше шофирал, и не подсказваха накъде се е движел. Въпреки това имаше четири малки, но статистически важни струпвания на точки на определени места около „Стейтсмън“.