Къртицата огледа списъка с всички текстови съобщения, пратени от телефона на Потър в четвъртъците между четири и шест следобед, като съкрати времевата рамка до последните шест месеца. Самите съобщения не го интересуваха, вълнуваше се откъде бяха изпратени. Появиха се двеста нови точки. От четирите скупчвания останаха две, без да се брои редакцията.
Къртицата активира функцията на картата за показване на обектите. Екранът се изпъстри с имената на всички близки банки, ресторанти, бутици и бензиностанции. Потър беше изпратил сто и седем есемеса от място с площ едва петдесет квадратни метра.
Къртицата избра няколко съобщения наслуки и ги отвори на съседен монитор.
„В „При П.“ съм. Идваш ли?“
„Били, момчето ми, идвай насам. Купонът тече!”
„Здрасти, сладурано! Седя в „При П.“. Кога да те очаквам?“
И трите бяха пуснати от ул. „Бартън Спрингс Роуд“ № 16415. „Специалния грил бар на Педро“.
Къртицата отвори сайта на заведението на екрана си. Появи се снимка на картина на Салма Хайек по бельо върху черно кадифе. „Четвъртъци на спомените. Намаление на цените от четири следобед до осем вечерта“.
- Имам добри новини - обади се Къртицата. - Спипахме го.
50
- Така - каза Джеси, - какво беше всичко това?
Мери помаха, докато фордът се изтегляше на заден ход от алеята.
- Трябваше да поговоря с някои от колегите на баща ви.
- А защо не шофира ти?
- Намери се кой да ме откара.
Предната врата на къщата се отвори и Грейс излезе навън.
- Къде е Танк?
Мери се поколеба и Джеси не пропусна момента да се нахвърли върху нея.
- Кой е Танк? - попита тя, тъмните й очи станаха мигновено подозрителни и тя застрелка между Мери и Грейс за някакви признаци на предателство.
- Нека влезем вътре, Джес - усмихна се Мери. - Навън е твърде горещо.
Джеси беше прекалено изумена от гледката на майка й, возена от млад и хубав агент на ФБР, за да задава някакви въпроси по време на пътуването от Тексаския университет. През целия път беше изненадващо учтива и през цялото време разправяше как тя единствена от целия курс решила някаква доста предизвикателна задача.
- Хакване - обясни Джеси накъсо. - Грубиянина го е направил за пет минути. Добре, аз не съм като него, на мен ми трябваха тринадесет минути, но поне го направих, мамо. Плених знамето. Добра съм колкото Грубиянина, а той е най- добрият в света.
Мери затвори предната врата и отиде до кухнята, а дъщерите й я следваха като кученца.
- Кой караше колата, мамо? - поинтересува се Грейс.
- Един от ФБР - рече Джеси. - А сега мирувай. Мама още не ми е отговорила на въпроса. Кой е Танк?
- Той е репортер - обади се Грейс.
- От „Стейтсмън“ - добави Мери неволно. - Е, поне нещо такова.
- Нещо такова? Това пък какво означава?
- Той е адски висок и има рошава коса - изкикоти се Грейс.
- Шт! - прекъсна я Джеси, без да отделя очи от майка си.
- Искаше да пита нещо за баща ви. Това е всичко.
- За гласовото съобщение от татко ли?
Явно това беше причината за притеснението на Джеси. Мери беше допуснала твърде лековерно, че успокояващите думи ще приспят страховете на дъщеря й, че тя е виновна за изтриването на съобщението от Джо.
- А, не - отвърна тя, като се стараеше да звучи лековато и безгрижно. - Пита за работата му. Нищо, което да се отнася до вас двете.
Тя извади бутилка портокалов сок от хладилника и сипа в две чаши.
- Ето. Защо не намерите нещо за гледане по телевизията?
- Мамо, нещо не е наред - не отстъпи Джеси. - Виждаме го. Не се държиш нормално.
- Ами, да - съгласи се Грейс. - Чух, че преди с Танк разговаряхте.
- Той тук ли е бил? - настоя Джеси. - В кухнята?
- Какво наистина се е случило с татко? - додаде по-малката дъщеря. - Той какво имаше предвид, като каза, че те лъжат за оръжието, с което е бил прострелян?
- Кой лъже? - погледна Джеси сестра си. - Грейс, какво е казал репортерът?
- Не съм сигурна - смънка Грейс. - Но той не искаше те да откарват татко във Вирджиния. Затова мама отиде с него до центъра.
- Мамо, трябва да ни кажеш какво става. Достатъчно големи сме да знаем.