Танк веднага разбра, че вината беше негова. Той се беше обадил на Канту на път към патологията, а след това пак той беше изказал на глас и пред хора тежките обвинения, че нито Джо Грант, нито информаторът са били убити с пистолет. В телефона му имаше есемеси, имейли, а, разбира се, и снимките. Всички те разкриваха самоличността на съконспиратора му.
Внезапно стана много важно да разбере кой го беше направил.
Танк вдигна телефона на Канту от пода и провери списъка с разговорите. Разпозна първите цифри на последното обаждане, получено от Карлос преди около час. Той чукна по екрана и набра номера.
Някой вдигна на четвъртото прозвъняване и един изтормозен мъжки глас каза:
- Дон Бенет слуша. Как сте, г-н Канту? Надявам се, че не се обаждате, за да се измъкнете от разпита в понеделник сутринта?
Не - отвърна Танк. - Ще дойда. Просто исках да съм сигурен в колко часа.
- В девет сутринта. Всичко наред ли е?
- Всичко е идеално, сър. Бях забравил да си запиша в колко часа.
Танк затвори. Това, че Бенет се беше обаждал, му донесе известно облекчение. Както беше разтърсен, можеше съвсем спокойно да допусне, че от ФБР имат пръст в убийството на Канту. Добрата новина беше, че не си уговаряш среща е някого, когото възнамеряваш да убиеш. Лошата беше, че ако Карлос не беше пречукан от ФБР, то това беше дело на групата или групите, отговорни за убийството на Джо Грант и информатора му.
Танк потри чело. Кое беше по-опасно - да остане или да си тръгне? Той отвори директорията с текстовите съобщения. Последните бяха от шест и петнадесет следобеда.
„Хей, Карлос, у вас ли си? Ще ми се да мина. За снимките е.“
Канту:
„Вкъщи съм. Ела когато искаш. Няма да излизам.“
„Ще се видим след малко.“
Канту:
„Мини отзад. Предната врата е счупена.“
Танк гледаше съобщенията и усети, че му се завива свят. Това, което виждаше, нямаше никакъв смисъл. Според телефона на Карлос съобщенията бяха пратени от него, от Танк Потър. На екрана се виждаха неговото име и номер. Проблемът беше, че Танк беше изхвърлил телефона си в реката два часа по-рано.
Радиомълчание.
Първата му реакция беше гняв, после го обзе несигурност, а накрая и страх. Да хакнеш телефон, за да унищожиш няколко снимки, беше едно, но да пращаш съобщения от същия номер, при това след като беше унищожил апарата със собствените си ръце, беше нещо съвсем различно.
Танк се поразвесели въпреки страха си.
- О, да, Ал - прошепна той на себе си. - Имаме история.
Танк отиде до лаптопа. Натисна ентер и на екрана се показа страницата на Ибей със снимка на ръчен часовник от осемна- десеткаратово злато и каишка от крокодилска кожа. Обявената цена беше тридесет и пет хиляди долара. Продавачът беше „Часовници КК Остин“. КК явно означаваше Карлос Канту.
Танк забеляза часовника в торбичка за доказателства върху страничния плот. На него имаше и идентификационен етикет. Той извади часовника от торбичката и видя, че на етикета са инициалите на собственика и датата на завеждане на доказателството. „Х.С. 7/30“.
Карлос беше откраднал часовника от моргата предишния ден - деня след като Джоузеф Грант и информаторът му бяха убити.
Танк се замисли за тялото, което беше видял в отделението. Пълен корем, меки ръце, нокти с маникюр. Това беше труп на богат човек.
Той взе телефона. „Патек Филип“ от истинско злато, ако се съдеше по тежестта му. Хронограф с ден и дата. Часовник на богаташ. Обърна го и видя нещо гравирано на капака. „На X. С. Благодаря. Й.“
Танк върна часовника в торбичката. Кой беше X. С.? И защо Й. му беше подарил часовник за тридесет и пет хиляди долара? И, по-важно, X. С. ли беше информаторът?
Танк не знаеше и не смяташе, че е разумно да мисли по тези въпроси, докато стои до човек, чийто мозък изтичаше по пода. Огледа се за последен път. Журналистът си беше свършил работата. Беше време да си върви.
Видя пушката на излизане. Беше върху шкафа с кухнята, дългите стоманени цеви стърчаха от единия край. Той я свали и я задържа с възхищение в ръцете си. Тежка беше. Утежнена в предната част, за да неутрализира поне частично отката. Чупеща се двуцевка дванадесети калибър, стара като къщата. Той я отвори и видя, че е заредена. С нови патрони, гилзите лъщяха.
Танк излезе и метна пушката на задната седалка на джипа си. Той притежаваше три ловни пушки и различни пистолети, но ги държеше заключени на сигурно място. Но нямаше никакво намерение дори да се приближава до дома си.