Излезе на магистралата и натисна газта докрай, за да накара колата да набере скорост. Светът му изглеждаше по-различен. Може би ясен, не толкова объркан. И определено по-опасен.
Той погледна към задната седалка. Пушката му вдъхна увереност, но не за дълго. Из главата му се въртеше една и съща мисъл - който и да беше убил Карлос Кант, искаше да види сметката и на Танк Потър.
55
„УАН 7“ докосна американската земя в 7:01 часа вечерта, шестнадесет часа и четиридесет и седем минути след излитането си от Израел.
Йън Принс крачеше напред-назад в подножието на подвижната стълба и гледаше как самолетът се приближава. Всичко до момента беше само планиране. Придобиването на „Мериуедър Системс“, ъпгрейдването на суперкомпютъра „Титан“, споразумението с Агенцията по национална сигурност, купуването на „Кларус“, ухажването и увещаването на старшето й ръководство - всяко действие беше стъпка от един по-голям план, точно като ред софтуерен код в приложение.
Пристигането на израелците бележеше повратната точка. Планирането беше приключило. Програмата беше вече написана, а компютрите бяха включени. Беше време да се натисне ентер за изпълнение.
Основаната през 2002 година „Кларус“ беше компания разработчик и производител на хардуерни и софтуерни системи за наблюдение и събиране на всякакви данни от итернет. Основният й продукт - „Кларус Инсайт“, беше суперкомпютър, способен да прехваща обаждания, направени през интернет телефония чрез Скайп, телефон или мобилни комуникации, минаващи през интернет, както и записите на трансакциите между доставчиците на услуги. Лицензният софтуер на „Кларус“ пресяваше със ситно сито огромните обеми информация, преминаващи през интернет и позволяващи на доставчиците на интернет протоколи и мрежовите администратори да инспектират, проследяват и да се насочват към съдържание от интернет потребители и от мобилни телефони при преминаването му през рутерите. Едно прессъобщение на компанията твърдеше, че програмите за прехващане на „Кларус Инсайт“ са „единствената система в индустрията за наблюдение на трафика, която използва прецизно насочване в реално време, залавяне и реконструиране на имейли... включително от Google Gmail, Hotmail, Yahoo! и AOL.“
A сега принадлежеше на Йън.
Самолетът достигна мястото за паркиране и спря. Стълбата се допря до фюзелажа и вратата се отвори навътре. Изпълнителните директори на корпорация „Кларус“ слязоха нетърпеливо, като гледаха към слънцето и вдишваха дълбоко свежия тексаски въздух.
Йън поздрави топло всеки един при стъпването му на твърда земя.
- Давид - каза той и стисна ръцете на Давид Голд, главният изпълнителен директор и основател на компанята. - Добре дошли в новия свят.
- Йън, радваме се, че сме част от твоя екип.
- Не екип - поправи го Йън. - Семейство. Готов ли си да твориш история?
Голд кимна, но пламът в очите му нямаше как да бъде сбъркан. Както и Йън, той също беше изпълнен с вяра.
- Сигурен ли сте за решението си?
- Напълно.
Следващият беше Менахем Волкович, старшият технологичен директор на компанията, когото мнозина считаха за най- добрия криптолог на света.
- Менахем, толкова се радвам да те видя отново. Твоето присъствие е чест за мен.
- Честта е моя.
- Сигурен ли си в решението си? Няма връщане назад.
- Не бих желал нищо друго.
И така нататък, докато всичките десетима мъже не слязоха от самолета и не се качиха в луксозни автомобили. С тях стигнаха до митническата зала, където формалностите бяха уредени бързо. Паспортите бяха прегледани, подпечатани и върнати на собствениците им, а куфарите им бяха предадени, без да бъдат претърсвани.
Йън пожела на мъжете приятно пътуване и им съобщи, че ще се присъедини към тях по-късно за приветствена вечеря. Изчака, докато и последният човек си прибра багажа и последният автомобил напусна летището, преди да се върне пеша в терминала и да отиде до личния си транспорт - хеликоптер „Бел Джет Рейнджър“.
Резиденцията за гости в главната квартира на УАН беше четириетажна сграда, построена като лондонския хотел „Ко- нот“. В апартамента си всеки от мъжете намери бутилка охладено шампанско „Кристал“, кутийка хайвер от белуга, препечени филийки с нарязани яйца и лук и плато студени меса, сладки и подбрани минерални води.
Изящна релефно отпечатана покана напомняше на израелците, че вечерята е в девет часа вечерта. Изискваше се официално облекло. Последната инструкция предизвика потрес. Нито един не си носеше смокинг, а някои от хората въобще отказваха да облекат подобно нещо. Какво имаше предвид Йън под „изисква се официално облекло“?