Джолана отвори жабката да провери истинското си оръжие, деветмилиметрова „Берета“ с десет патрона в пълнителя и още един в цевта, пригодена да стреля с усилени боеприпаси. Тази вечер не му трябваше карабина. Работата щеше да е отблизо, лице в лице.
Той затвори жабката и се настани да чака. Вече си повтаряше какво щеше да каже на Мери Грант, преди да я убие.
59
- Казвам се Мери Грант. ФБР. Бих искана да говоря с управителя.
Сервитьорката погледна значката на Мери.
- Да, госпожо. Моля, изчакайте тук, докато го открия.
- Благодаря ви.
Сервитьорката изчезна някъде в задната част на кафенето. Мери чакаше с отпуснати ръце, точно както трябваше да изглежда. Ако значката предизвикваше такива отговори, щеше да я носи по-често.
Минута по-късно към нея се приближи висок и пълен чер- нокож мъж на около петдесет години с дънкова риза.
- Кал Милър.
Мери се представи и показа значката на Джо.
- Бихме ли могли да поговорим някъде на по-тихо място?
- Мога ли да попитам за какво става дума?
- Преди два дни един агент е бил прострелян и убит в ранчо „Летящите рога“ нагоре по пътя. Точно преди това е ял тук. Бих искала да ми помогнете да разбера с кого може да е бил.
- Кабинетът ми е отзад.
Милър я поведе към задната част през врата с надпис „Личен достъп“. Кабинетът му беше претъпкан и с размерите на килер за метли. Стените бяха облепени с плакати от минали концерти - Винс Гил, Брус Хорнсби и Уили Нелсън. Милър се вмъкна зад бюрото си, а Мери отмести някакъв препариран броненосец от фотьойла. Като сядаше, разкопча сакото точно колкото да позволи на мъжа да зърне полуавтоматичния „Глок“ на Джо. Едва тогава забеляза, че и той носи оръжие под ризата, нещо много голямо и много лъскаво.
Тя му подаде касовата бележка, която беше намерила в портфейла на Джо.
- Сервитьорът тук ли е? Бих искала да му задам няколко въпроса.
- Това е Минди. Тя взима по две смени в понеделник и четвъртък. Нека я доведа.
Милър излезе от кабинета. Мери си пое дъх и се опита да се успокои. Беше преминала първата проверка и не я бяха разкрили. Сега трябваше да се държи нормално и властно като Джо.
Милър се върна, следван от сервитьорката Минди. Тя беше ниска, налята червенокоса жена на средна възраст, с твърде тежък грим. Гърдите й щяха да изскочат от стегнатия черен потник.
- Как сте? - попита Минди и протегна ръка. - Кал ми каза защо сте дошли. Наистина съжалявам за случилото се на приятеля ви. Имате ли негова снимка? Бих могла да помогна.
- Да - отвърна Мери. - Разбира се.
Първа грешка . Не си беше подготвила снимка на Джо.
Тя се потупа по джобовете за телефона си и затърси снимка на Джо, за да я покаже на сервитьорката. На всички той беше или с момичетата, или с Мери. Нямаше нито една, на която да е сам. Накрая избра кадър на Джо с момичетата от Коледа миналата година. Поне носеше костюм и тя с болка осъзна, че е същият, с който е бил облечен преди два дни.
- Ето го.
- Това дъщерите ли му са? Бедните момичета. Наистина са много красиви.
- Да, така е - каза Мери, може би твърде бързо.
- Хамбургер, пържени картофи и кола. Помня го - кимна сервитьорката, вдигна поглед и се усмихна доволно. - А другият беше голям каприз.
- Продължавайте - подкани я Мери.
- Наскоро бил претърпял операция, нещо на сърцето. Не можеше да яде нищо прекалено мазно или с много холестерол. Притесняваше се как готвим храната. Настояваше да е без растителни или трансмазнини, нали знаете, всичките ония глупости от Ню Йорк. Ало, ние да не сме шибаният „Четири сезона“, бе?!
- Откъде знаете, че е бил от Ню Йорк?
- Имаше акцент, затова. Но съм адски сигурна, че не беше оттук.
- Спомняте ли си как изглеждаше?
- Дебел, червендалест. Бих казала позатлъстял. Косата му беше сресана на една страна. Не приличаше на мъж от корица на списание „GQ“. Но другият, този от снимката, беше направо да го изядеш.
- Той е женен - каза Мери.
- Забелязах - кимна Минди, но сякаш това нямаше никакво значение за нея или за похотливите й амбиции. - Има ли нещо друго? Чакат ме пет маси и хората вече сигурно са изпаднали в истерия или са побеснели.
- Мисля, че това е достатъчно.
- Съжалявам за приятеля ви. Виждам, че наистина сте съкрушена - каза Минди, като се приближи и потупа Мери по рамото. - Предполагам, че и на вас не ви е пукало, че е бил женен.