- С Гарет ли излизаш?
Джеси погледна през прозореца. Виждаше главата и стърчащата небрежно сресана коса зад волана на стар фолксваген костенурка. Сърцето й се разтуптя по-силно и това я ядоса.
- Може би.
- Сложила си си грим.
- Не съм.
- И парфюм. Миришеш на мама.
- Стига си досаждала. Трябва да тръгвам.
Грейс изпрати сестра си до предната врата.
- Ами ако се изплаша?
- Няма да се изплашиш. А и освен това мама ще се прибере дори преди да разбереш.
- Но тя ще види, че те няма.
- Как? Ще погледне в стаята ми и ще реши, че спя.
- Тя понякога влиза и сяда на леглото ми. Ами ако седне и на твоето?
- Аз съм на петнадесет. Мама вече не влиза в стаята ми.
Грейс я сграбчи за ръкава.
- Ако са хакнали телефона на мама, може и да ни наблюдават.
- Не ставай смешна. Защо пък някой ще ни наблюдава. Татко е мъртъв.
- А защо някой ще хаква телефона на мама?
Джеси скръсти ръце и издиша притеснено. Беше си задавала същия въпрос десетки пъти и не можеше да намери отговор. Така беше още по-важно да разбере кой го беше направил. Няма как да разбереш „защо“, преди да си узнал „кой“.
- Тръгвам. Ако кажеш на мама, ще те убия.
- Няма.
- Недей!
Джеси се приведе и млясна Грейс по бузата.
- Пожелай ми късмет, мишле.
- Късмет, фъстъче.
Грейс изгледа как сестра й изтича по пътеката и се качи в колата.
- Късмет за какво? - извика тя след Джеси. - За телефона или за Гарет?
61
Детска стая.
Сутринта. През пролука в завесите нахлува слънчев лъч.
Момиче, спящо в леглото си. Русата коса е разпиляна по възглавницата. Розови бузи. Ангелче.
Една татуирана ръка приближава остър като бръснач нож до лицето на детето.
Острието минава покрай брадичката на момичето, край носа и очите. Змиите се гърчат от татуирания череп.
Къртицата беше паркирал вана на километър и половина от къщата пред някакъв малък мол е пицария „Папа Джон“, денонощен магазин, пералня на самообслужване и барбекю бар „Зеленият мескит“. Той седеше във вана и гледаше клипчето на Грейс Грант, което беше направил тази сутрин.
Неговото ангелче.
Движение на основния монитор привлече вниманието му и той остави телефона. Един фолксваген костенурка отби към алеята. Къртицата се изправи в стола и видя как по-голямата дъщеря изтича по пътеката и скочи в колата. Зад нея слабото русо момиче стоеше на прага, а светлината от фоайето я описваше като в рамка.
Къртицата увеличи изображението. Видя гънка синя нощница, кичур руса коса и вратата се затвори.
Той се облегна, сърцето му биеше лудо и не можеше да откъсне очи от екрана.
Неговото ангелче беше само в къщата.
62
- Господа, добре дошли. Поздравявам ви за изключително важната стъпка, която направихте. Благодарен съм за вярата, която показахте лично в мен, и за вярата ви в моята визия за бъдещето. Благодаря.
Йън Принс остави публиката да осъзнае думите му, до- като гледаше към директорите на израелската компания, настанени между собствените му лейтенанти по масите, разположени по ширината на залата. „Грейвс Хол“ беше огромна, с дървена ламперия по стените и високи прозорци от рисувано стъкло. Свещите пръскаха светлина от огромни красиви канделабри от ковано желязо. От стените гледаха портрети в пълен ръст на Винт Сърф, Стив Джобс, Тим Бърнърс-Лий и, разбира се, на него самия. За Йън това беше катедрала, свято място за боготворене на великите умове, започнали дигиталната революция.
- Живеем в един прекрасен нов свят - продължи Йън. - Свят на възможности. Свят, в който просяк в Мозамбик има достъп до същите знания, същия експертен опит и същия подбор на информация като милиардер в Манхатън. Живеем в ера, в която отделният човек има огромна власт и всеки от нас е способен на невъобразими постижения. Лекар в Атланта може да „печата“ човешка тъкан от една-единствена клетка. Учен в Cao Пауло може да промени ДНК и да елиминира лошите гени. Съпруг в Токио може да разговаря с жена си в Квебек и не само да чува гласа й, но и да я вижда... на часовника си. За това пишеше в старите комикси и научнофантастичните романи, за това се говореше в радиосериалите от миналото. Всеки ден ние се пресягаме към бъдещето и го впрягаме в настоящето. Но нищо от това нямаше да е възможно без средствата на мигновения достъп до информация, без отговора и преноса й. Това са стълбовете, върху които е изградена УАН.