Йън се спря и огледа залата. Беше толкова тихо, че щеше да чуе, ако някой изтърве не игла, а микрочип. Лицата бяха обърнати към него, в очите блестеше амбиция.
- Преди двадесет години - продължи той - ми хрумна идея как да събирам информация от едно чудесно ново изобретение, наречено „Световната мрежа“. Идеята се превърна в нещо, чието име беше „УАНскейп“. В онова средновековно време му викахме „Лазещия из мрежата“. Днес „УАНскейп“ е най- ползваната интернет търсачка в света.
Той се усмихна, наслаждавайки се на смеха на колегите си.
- Не спрях с „УАНскейп“, а продължих и създадох компания, която пишеше софтуер и още една, която произвеждаше хардуера, съставил гръбнака на интернет. Изградих компания, която правеше смартфони и таблети, използващи този гръбнак, а наскоро купих и компания, която създава съдържание, което се предава по нашия хардуер и на което хората се наслаждават от своите смартфони и таблети. Но това не е достатъчно. Имам по-голяма отговорност и тя е да надзиравам този великолепен организъм, наречен интернет. Да го пазя заради просяка в Мозамбик и заради милиардера в Манхатън. И тогава един ден открих „Кларус“. И веднага разбрах, че „Кларус“ ще ми даде тази възможност.
За пръв път забелязах „Кларус“, когато узнах, че моите приятели от Форт Мийд са избрали вашето оборудване, за да прехванат целия трафик, навлизащ в страната през интернет. Вгледах се по-внимателно в „Кларус“, когато ми казаха, че една страна е използвала вашето оборудване, за да срине цялата система за въздушна защита на врага си и така да осигури достъп на своите военновъздушни сили до въпросната съседна страна. Но реших, че трябва да работим заедно, едва когато разбрах, че създаден от вас вирус е поразил ядрената програма на една неназована държава, при това така, че е довел до внезапен и почти катастрофален срив. Някой би ли могъл да ми припомни името на този вирус?
Главите срещу него се поклатиха, а няколко пръста се размахаха в отрицателен жест, който показваше, че това не е удачна тема на разговор. Йън не очакваше и нещо друго от хора, които си изкарваха хляба, като пазеха тайни.
Той стана от мястото си на масата и слезе по пътеката.
- Както вие всички знаете, покупката на „Кларус“ не беше обикновена сделка. Аз не купих само активи, техническо ноу- хау и регистри с поръчки. Исках повече. Настоявах всички вие, които сте тук тази вечер, да преминете на моя страна и да станете моята преторианска гвардия. Вашата задача ще бъде да пазите всичко, което сме изградили до момента, и да пазите останалия свят от онези, които искат да ни навредят. Можем да поддържаме тази забележителна организация здрава само като имаме достъп до всяка нейна клетка. Можем да идентифицираме вирусите и паразитите, които застрашават съществуването ни, и да ги елиминираме безмилостно само като видим цялата информация, която се носи из вените й. Залогът е всичко или нищо.
Йън вдигна чашата си. Гостите станаха и кристалът от техните чаши блесна под свещите.
- И така, тази вечер ви приветствам официално с добре дошли в семейството на УАН и заедно ще преобразим УАН от корпорация в нещо повече - нещо, каквото светът още не е виждал.
63
Мери го познаваше.
Познаваше Ботуша.
Тя излезе от кафенето, а Кал Милър й пожела лека вечер и заключи вратата зад нея. Беше минало десет часът и паркингът беше опустял. Музикалната програма беше завършила преди половин час, а заведението следваше строга политика за бързо освобождаване на помещенията. Беше тъмно, а паркингът изглеждаше различен с толкова малко автомобили. Мери се спря на няколко пъти, преди да се ориентира и да забележи колата си в далечния ъгъл на по-близкия парцел, на сто-двеста метра от нея.
Тя вървеше забързано, развълнувана от късмета си. Кал Милър беше успящ да открие записи отпреди петдесет и осем часа, чак от дванадесет и половина на обяд в понеделник, а им оставаха едва десет минути преди дискът автоматично да започне да презаписва. Въпреки това той беше открил снимките. Охранителните камери от паркинга и предния вход бяха уловили как Джо влиза в заведението, а минута по-късно го последва здрав и набит мъж със зачервено лице, сресан на една страна. Ботуша според цветистото описанието на Минди. А още поточно - според името от касовата бележка - това беше „НСА ФК“.
Охранителните камери бяха на десет години и зърнестото им изображение беше на светлинни години от високата резолюция. Въпреки това Мери беше абсолютно убедена, че е виждала мъжа, но не можеше да се сети къде или кога. Смяташе, че е било у тях, тъй като само там се беше срещала с колеги на Джо. В коя от всичките къщи по света обаче? А и как, по дяволите, се казваше?