Тя се пипна по джоба и усети диска с кадрите на Джо и Ботуша, който Милър й беше записал. Щеше да има предостатъчно време да го прегледа по-обстойно у дома. Междувременно превърташе из ума си спомени от купони и се мъчеше да си припомни за мъж с телосложение на круша, със зачервено лице и остра кафява коса. Рано или късно щеше да се сети.
- Хей, здравейте.
Мери се сепна изненадана. На около два метра от нея стоеше едър мъж с ръце в джобовете и военно кепе, нахлупено ниско над очите.
- Здравейте - отвърна тя, но не намали крачка, а се опита да го заобиколи.
Мъжът пристъпи пред нея.
- Имате ли нещо за мен?
- Моля? - спря се Мери.
- Дискът, който стърчи от джоба ви. Моля ви да ми го да- дете.
Мери отстъпи, а мъжът я последва. Беше широкоплещест, мускулест и кипеше от агресия. Ако изпищеше, щеше да я спипа за секунда. Тя се огледа, но наоколо нямаше никого. Кафенето беше на четиридесет-петдесет метра зад гърба й. Отляво беше паркиран черен пикап, но зад волана нямаше човек. Тя се озърна през рамо, но Кал Милър не се виждаше никъде. Решението й да паркира в далечния край внезапно й се стори крайно неразумно. Беше забравила, че сега е от ФБР и можеше да паркира където си поиска.
- Кой сте вие?
- Няма значение. Дискът. Веднага.
- Защо го искате?
- По същата причина, по която и вие.
Мери отстъпи още крачка, но мъжът я последва и скъси разстоянието между двамата. Тя усети тежестта на пистолета на кръста си.
- Спри на място - заповяда той с тих и властен глас. - Спри или ще престана да бъда толкова учтив.
Мъжът повдигна глава и тя видя очите му на лунната светлина. Бледи, решителни и безмилостни. По гърба й пролази тръпка и тя усети със сигурност, че той ще я убие.
- Добре. Ще ви дам диска.
- Бавно. Не си мисли, че не знам, че носиш оръжие. Не забравяй коя си, госпожице Мери. Ти си просто една майка.
Знаеше името й. Което значеше, че познава и Джо.
Мери му подаде диска.
- Какво разследваше той?
- Нещо, което не биваше да разследва.
- Предполагам, че все някой си мисли така.
- И аз така смятам.
- За кого работите?
- Ще се изненадате.
- Да видим.
- Нали знаете приказката „Бих могъл да ти кажа, но след това ще трябва да те убия“.
- Значи няма да ме убиете?
Мъжът пъхна диска под колана си. Когато извади ръка, държеше пистолет.
- Не съм казвал такова нещо.
Мери побягна. Успя да направи две крачки, преди той да я докопа, да я повдигне с една ръка за кръста и да запуши устата й с другата. Завъртя я и я понесе към колата й, сякаш беше не по-тежка от пазарска чанта.
- Мери, Мери, Мери - прошепна мъжът. - Все никнеш там, където никой не те сее. Не ти ли казаха да престанеш?
Той я стисна, за да подчертае думите си.
- Не ти ли казаха? Ама не, ти трябва да продължиш да ровиш. Трябва да си вреш гагата като мъжа ти. Не знаеш ли, че ние сме тези, които все душат?
Мери зарита и се опита да се бори. Чувстваше се като дете в ръцете на великан. Всеки опит да се освободи беше пресичан от два пъти по-силно движение. Мъжът подмина колата й, качи се върху бордюра по ръба на паркинга и я замъкна към пущинака отвъд. След секунди бяха обградени от мескитови храсти и преплетени клони, диви и високи колкото нея самата. След сто метра той я пусна и я бутна да седне. Когато отстъпи, тя видя, че беше взел и пистолета на Джо.
- Те ще разберат, че си ти - каза тя. - Видях записите от охранителните камери. Ще видят пикапа ти на влизане, а след това и на излизане.
- Обличаш костюм, запасваш пищов и си мислиш, че вече си истински федерален, а? А как ти се струва това, госпожице Мери? Снимките дори няма да ги има.
- Разбира се, че ще ги има. Камерите записват всичко.
- Може да имат и инфрачервени камери, които ме снимат как те хващам, отнасям те дотук и те застрелвам, но и това няма да има никакво значение. Просто ще ги изтрием. Сидър Вали е наша територия.
- Как така ваша територия?
- Охранителната система е свързана с интернет. А това означава, че минава по нашите кабели. Ние я притежаваме.