Тъжната ирония в самоубийството на Уонда произтичаше от факта, че идеята за обира в имението на Съливан бе нейна. Сега, като си помислеше, това бе едно ужасно, пагубно хрумване, но Уонда се бе вкопчила упорито в него въпреки предупрежденията на Лутър и на майка си.
Двамата бяха доразработили плана заедно, а Уитни го беше изпълнил. Така стояха нещата. Ако погледнеше голата истина в очите, самият той не се бе възпротивил сериозно. Трудно издържаше на големите предизвикателства, особено когато плячката бе толкова внушителна.
Как ли се бе почувствала Уонда, когато Кристин Съливан се е отказала да лети с тях! На всичкото отгоре й е било невъзможно да съобщи на Лутър, че брегът не е толкова близо, колкото са си мислели.
Уонда се беше сприятелила с Кристин. Чувствата й към младата господарка бяха съвсем искрени. За нея Кристи бе олицетворение на нормалното сред потискащия разкош на милиардера и кръга от добре образовани, фини, влиятелни особи. Именно приятелството между двете жени бе подтикнало Кристин Съливан да сподели някои твърде интимни подробности, една от които бе свързана с тайника зад огледалото.
Уонда беше убедена, че Съливан притежава твърде много, така че едва ли би скърбил при малко загуба. Лутър знаеше, че подобен начин на разсъждение не е много приемлив. Уонда също го усещаше, но предпочиташе да си затвори очите.
Тя беше решила да рискува веднъж завинаги. Беше й омръзнало да живее във вечен недоимък. Нито тя, нито Кристин Съливан си бяха дали сметка за цената на богатството.
Лутър бе отлетял за Барбадос, за да се свърже с Уонда, ако я намери там. После бе изпратил писмо до майка й. Едуина трябва да го бе показала на дъщеря си, но дали Уонда бе повярвала на прочетеното? Дори и да бе приела думите на Лутър за чиста монета, тя не беше забравила за смъртта на Кристин Съливан. Сигурно си бе помислила, че приятелката й е загинала в резултат на собствената й алчност и ламтеж по разкоша. Лутър лесно би могъл да отгатне мислите, с които Уонда е подкарала автомобила си към черния път, отвъртяла е капачето на флакона с хапчета и се е отпуснала във вечния си сън.
Уитни не бе успял да отиде дори на погребението й. Щеше да е трудно да изрази цялата си скръб пред Едуина Брум. Как да я убеди, че се разкайва, задето е тикнал дъщеря й към пропастта! Двамата с Едуина също бяха много близки. Колко пъти се бяха опитвали заедно да разубедят Уонда и да я отклонят от плана й. За съжаление не бяха успели. Когато стана ясно, че Уонда няма да промени мнението си, Едуина помоли Лутър да се погрижи за дъщеря й, та да не се стигне до втора присъда.
Уитни премести поглед към колонката с лични обяви. Достатъчни му бяха само няколко секунди, за да открие тази, която търсеше. Прочете я, но не се усмихна. Подобно на Бил Бъртън той също не се доверяваше на Глория Ръсел.
Надяваше се да решат, че изнудването му цели забогатяване. Извади един празен лист и се приведе над него.
— Проследи хода на сумата — рече Бъртън, седнал с кутийка диетична кола в ръка срещу завеждащата президент ската канцелария. Искаше му се да пийне нещо по-силно.
— Вече го правя, Бъртън — отвърна Ръсел и постави обицата на ухото си, след като пусна телефонната слушалка.
Колин седеше умълчан в ъгъла. Глория не даваше признаци, че го е забелязала, макар двамата с Бъртън да бяха влезли заедно.
— Как точно беше, докога държи да я получи? — попита Бил.
— Ако сумата не стигне до сметката преди края на работния ден, с нас е свършено — каза Глория и стрелна поглед към Колин, после пак към Бъртън.
— По дяволите! — изправи се Бъртън.
— Мислех, че си поел нещата в свои ръце — изгледа го кръвнишки Ръсел.
Бъртън не й обърна внимание.
— Как ще се осъществи размяната?
— Получи ли парите, ще съобщи къде е оставил онова нещо.
— С други думи, единственият изход е да му се доверим.
— Тъй ми се струва.
— Откъде е толкова сигурен, че си получила писмото му? — закрачи из стаята Бъртън.
— Намерих го в пощенската си кутия сутринта, а обикновено получавам пощата си следобед.
— Искаш да кажеш, че той се е озовал пред къщата ти! — строполи се на стола Бъртън.
— Едва ли би поверил такава задача на друг.
— Как разбра, че има нещо в кутията?
— Капакът на отвора беше вдигнат — каза Ръсел и почти се усмихна.
— Бива си го тоя! Не му липсва кураж.
— За разлика от тук присъстващите — заключи Ръсел и се втренчи в Колин. Младият мъж се сви и отмести поглед.
Бъртън намери гледката доста забавна. Каза си, че само след няколко седмици приятелят му ще е благодарен, задето се е измъкнал от отровните пипала на Глория.